На сцената на берлинската Държавна опера "Унтер ден линден" (staatsoper-berlin.org) произведението е поставено за първи път в германската столица.
Българката е в главната роля на Агрипина - абициозната майка на Нерон,
която използва всякакви интриги и мръсни номера, за да направи сина си император.
В решената в авангарден стил берлинска постановка ролята на императора изпълнява жена - Дженифер Ривера.
Дизайнът на костюмите е на Лакроа (christian-lacroix.fr), палката е в ръцете на всепризнатия диригент на барокова музика Рене Якобс, а режисьор е Венсан Бусар.
Премиерата миналата седмица се превърна в триумф за театъра. Агенция ДПА написа: "В ролята на Агрипина е впечетляващата българка Александрина Пендачанска. Дъхът ти спира не само от пеенето й, но и от страхотните костюми, с които е облечена."
Пред телевизия "Дойче веле" Лакроа каза за Пендачанска: "Тя има перфектен глас, красива е, играе страхотно и помни толкова много текст, всичко това го прави гениално. Много я уважавам."
Според авторитетния "Зюддойче цайтунг "въплатената в ролята на Агрипина,
Александрина Пендачанска владее женската страст,
а в грандиозната ария Pensieri, voi mi tormentate - и егоцентричен патос".
За да се подсили усещането за модно ревю между оркестъра и публиката, е изграден допълнителен подиум, върху който се развива част от действието.
Операта е писана за началото на карнавала във Венеция през 1709 г., когато Хендел бил само на 24 години. Така историята от преди близо две хилядолетия разказана преди 300 години и представяна днес показва, че хората не се променят, когато става дума за власт.
Може би и за това образът на Клавдий (съпругът на Агрипина, когото тя отравя), представен от Лакроа, много напомня на Берлускони.
И като потвържение за модерното излъчване на постановката под заглавие "Wellness оазис за очите" вестник "Нойес Дойчланд" пише: "Агрипина пя перфектно, изглеждаше перфектно и игра перфектно, а Александрина Пендачанска със своята фигура се доближаваше повече до безупречна нахакана бизнесдама, отколкото до коварна императрица."
Вестник "Берлинер Моргенпост" посвещава статия на българското сопрано, като го озаглавява "Абонирана за ужасните жени в историята".
Според автора
"диригентите чуват в нейния глас някаква нотка на фатализъм,
един цвят, една могъща, невероятна дълбочина, която предопределя изпълнението на жестоки роли".
И всичко това за Пендачанска, която мечтае да пее невинната Татяна в операта на Чайковски "Евгений Онегин".
Радио Дойче веле (dw-world.de) в българската си емисия подчертава, че операта на Хендел е превърната в изключително музикално преживяване на сцената в Берлин. До преди десетина години барокът не се е радвал на такава почит на оперната сцена в Германия.
Възможно ли е възраждането му и в България? С този почти еретичен въпрос започва разговорът на Маринела Липчева от Дойче веле с Александрина Пендачанска:
За противната Агрипина и гениалния Хендел
"Напоследък, откакто се занимавам по-активно с барокова музика, си дадох сметка, че аз самата знам твърде малко за нея. Това е част от световната музикална литература, която в България се познава твърде малко.
За съжаление, дълги години в България на музикантите, които изпълняваха барокова музика, се гледаше като на такива, които не могат да правят нищо друго. Ако, примерно, пееш барокова музика, значи нямаш достатъчно глас, за да пееш Верди, да речем. Днес това звучи просто смешно", казва Пендачанска.
Агрипина в операта на Хендел, чиято роля изпълнява Александрина Пендачанска, е ужасна жена Какво мисли Пендачанска за героинята си?
"Аз не харесвам Агрипина. Боря се с нея, въпреки че съм свикнала да изпълнявам роли на ужасни жени. Била съм всякакви зли, манипулативни същества, но тази героиня е особено противна.
Единственият ключ, който се опитах да използвам, за да вляза в този образ, е, че всеки от нас е виждал такива особено амбициозни майки, които са готови да направят всичко за децата си", споделя Пендачанска.
А какво я е предизвикало в музикално отношение?
"Трябва да кажа, че тази опера е съвършено гениална. Тя е написана от Хендел, когато е бил на 24 години. Всъщност тя не е написана цялостно. Хендел е събрал фрагменти от свои произведения, които е съчетал и е направил тази опера.
Много от ариите в "Агрипина" са предварително писани. Става дума за арии от кантати от други опери. Така че това е малко еклектично произведение.
Изключително предизвикателното за мен е в това, че ролята е огромна. Самата опера е много дълга. Агрипина е на сцената почти през цялото време и плете всички интриги.
Това е главната роля и е интересна, но за съжаление най-хубавата музика не е моята, макар че има много красиви моменти, които Агрипина пее. Според мен най-красивите арии са на контратенора Отон. Те са истински перли."
Поредното превъплъщение в поредната ужасна жена
Вече 20 години Александрина Пендачанска е по оперните сцени в цял свят. Прави ли тя разлика между публиката в отделните страни и с какво се отличава берлинската публика, например?
"Това, което много ценя не само при берлинската, но изобщо при германската публика, е изключително дълбокото познаване и съвместно изживяване на това, което се случва на сцената. Тази публика не чака да чуе някой висок тон, за да се почувства удовлетворена. Действително това е една от най-запознатите, в музикално отношение една от най-просветените аудитории, които съм имала", споделя Александрина Пендачанска.
А как се чувства човек в дрехи на световно известния дизайнер Лакроа?
"Признавам, страхотно! Дрехите са изключително елегантни. Някои от тях са малко трудни за носене, защото той си ги е представял като за модели. Но винаги питаше: "Харесва ли ти? Кое предпочиташ?"
Всъщност, тази постановка имаше голям късмет с това, че в нея пеят млади, добре изглеждащи хора", разказва Пендачанска.
До края на сезона тя ще продължи поредицата зловещи превъплащения. Предстои й ролята на принцесата, убила майка си Електра в операта на Моцарт "Идоменей" на сцената в Брюксел.
През май в Торонто Пендачанска ще се преобрази в ролята на кралица Елизабет, екзекутирала Мария Стюарт в операта "Мария Стюарт" от Гаетано Доницети.
Последвайте ни
