Не ето над София се отвори и чудото се случи. Той дойде, ние го видяхме, музиката победи.
Боб Дилън и петимата му музиканти изпълниха в зала 1 на НДК 17 песни, обхващащи близо пет десетилетия от неговата кариера - от 1962 до 2009 г.
Повечето време той отдели на клавира и хармониката, но един-два пъти хвана и китарата, аплодиран от зажаднелите за тази среща почитатели.
Дилън демонстрира традиционното за концертите си желание за разнообразни аранжименти, перфектен звук, артистична игра и взаимодействие между различните инструменти.
Гигът премина в много динамично темпо, Дилън изглеждаше в прекрасна форма и настроение и се усмихваше често на публиката.
Бендът му бе в състав: Тони Гарние (контрабас), Чарли Секстън (китара), Стю Кимбъл (китара), Дони Херън (педъл стийл) и Джордж Рисайл (барабани).
Снимането не беше позволено: "Всички, които искат да го видят и чуят такъв, какъвто е, трябва просто да бъдат с нас в залата - поясниха мениджърите му. - Важна е музиката и това да я разбираме с любов там, за момента, е много по-ценно от един електронен архив..."
В зала 1 можахме с очите си да се убедим в онова, което много наблюдатели през десетилетията отбелязват и се опитват да обяснят - магията на Дилън.
Може би тя се състои в това, че подобно на своите събратя бардове Владимир Висоцки и Джон Ленън, напуснали ни преди 30 години, той успя да изрази болките, тревогите, надеждите и вълненията на своето време изключително артистично и същевременно в достъпна за всеки форма.
Втората половина на ХХ век познава и други големи творци, но тяхното изкуство не е така лесно достъпно за широката публика (например Фокнър в американската литература, Бергман и Антониони в европейското кино, Тарковски и Вознесенски в Русия).
Има и много популярни, световни звезди, но техните послания не носят такова богатство, дълбочина и проницателност.
Както беше писал един критик, ако Елвис Пресли не се беше родил, рокендролът щеше да намери друг изпълнител, който да разкрие неговата енергия и заразителност – но ако Боб Дилън не съществуваше, никой не би могъл да напише неговите песни.
На възраст, когато повечето му колеги укротяват топката, Дилън проявява невероятна творческа енергия: прави по 100 концерта годишно, написа автобиография (фрагменти от нейното аудиоиздание звучаха в залата преди шоуто), води тематично радиопредаване за мястото на песента в човешкия живот, рисува картини и продължава да записва албуми - само миналата година излязоха два.
Малко изненадващо шоуто бе открито с ироничната любовна песен Leopard-Skin Pill-Box Hat от албума Blonde On Blonde, 1966 г. Героят й е обсебен от модната шапка от леопардова кожа на своята възлюбена, но тя не изглежда да отвръща на чувствата му.
Well, I see you got a new boyfriend
You know, I never seen him before
Well, I saw him
Makin' love to you
You forgot to close the garage door
You might think he loves you for your money
But I know what he really loves you for
It’s your brand new leopard-skin pill-box hat
Виждам, че имаш нов приятел,
Не съм го виждал досега
Видях ви, като правехте любов
Бяхте забравили отворена вратата на гаража.
Ти може би си мислиш, че той те обича заради парите ти,
Но аз знам какво наистина го привлича
Твоята нова шапка от леопардова кожа.
Дилън продължи с една от най-популярните си лирични песни - баладата Girl From The North Country от знаменития му втори албум Free Wheelin' Bob Dylan... 1963 г. По-късно той я изпълнява в дует с Джони Кеш в периода си на интерес към кънтри музиката.
Това е песен, изпълнена колкото с любов, толкова и с тъга, подчертана от усещането за далечно разстояние.
So if you’re travelin’ in the North country fair
Where the winds hit heavy on the borderline
Remember me to one who lives there
She once was a true love of mine
Ако отиваш на панаира в онзи северен край,
Където ветровете брулят силно по границата,
Напомни за мен на едно момиче, което живее там,
Тя някога беше моята вярна любов
Темата за любовта продължи с 'Til I Fell In Love With You от албума Time Out Of Mind, повече от 30 години по-късно.
Well, I’m tired of talking, I’m tired of trying to explain
My attempts to please you were all in vain
Tomorrow night before the sun goes down
If I’m still among the living, I’ll be Dixie bound
I just don’t know what I’m gonna do
I was all right ’til I fell in love with you
Уморих се да говоря, уморих се да се обяснявам,
Опитите ми да ти угодя остават напразни.
Утре вечер преди залез слънце
Ако съм още сред живите,
Ще съм на път към Юга.
Просто не знам какво да правя
Всичко ми беше наред, докато не се влюбих в теб.
След класическата Just Like A Woman Дилън продължи с най-популярната си песен от последните години – наградената с "Оскар 2001" Things Have Changed от филма с Майкъл Дъглас "Момчета чудо".
Казват, че след получаването на тази награда Дилън носи статуетката навсякъде по концертите си - видяхме я и ние да блести до него на сцената (макар злите езици да говорят, че може би това е само копие).
Тази сложна, донякъде изповедна песен обрисува един свят, изпълнен с противоречия, където човекът напразно се оглежда за сигурност и непреходни стойности.
I hurt easy, I just don’t show it
You can hurt someone and not even know it
The next sixty seconds could be like an eternity
Gonna get low down, gonna fly high
All the truth in the world adds up to one big lie
People are crazy and times are strange
I’m locked in tight, I’m out of range
I used to care, but things have changed
Лесно мога да бъда наранен, просто не го показвам,
Можеш да нараниш някого без дори да го осъзнаеш.
Следващите 60 секунди могат да са цяла вечност
Ще се спусна ниско надолу, ще полетя високо нагоре
Цялата истина на света се сумира в една голяма лъжа
Хората са луди и времената са странни,
Аз съм заключен натясно, извън обхват съм
Някога се вълнувах, но нещата се промениха
И сякаш за да ни върне във времената, когато пишеше песни, наситени със загриженост за настоящето и бъдещето на света, дойде A Hard Rain's A-Gonna Fall, смятана за един от първите му шедьоври.
I heard the sound of a thunder, it roared out a warnin’
Heard the roar of a wave that could drown the whole world
Heard one hundred drummers whose hands were a-blazin’
Heard ten thousand whisperin’ and nobody listenin’
Heard one person starve, I heard many people laughin’
Heard the song of a poet who died in the gutter
Heard the sound of a clown who cried in the alley
And it’s a hard, and it’s a hard, it’s a hard, it’s a hard
And it’s a hard rain’s a-gonna fall
Чух звукът на гръмотевицата и нейният тътен носеше предупреждение
Чух грохота на вълната, която би могла да потопи целия свят
Чух сто барабанисти, чиито ръце бяха в пламъци
Чух 10 000 да шепнат и никой не слушаше
Чух един да гладува, чух мнозина да се смеят
Чух песента на поета, който умря в канавката
Чух гласа на клоуна, който плачеше в уличката
... и ще падне страшен, страшен, страшен дъжд
И като че ли песента не само не беше остаряла, но и прозвуча много по-остро и актуално от един вече преживял много творец във време, в което основанията за безпокойство едва ли са намалели. Дрезгавият, продран глас на Дилън, сравняван с груб, протрит кожен ремък на стара, вярна китара, метната през рамо от скитащ музикант, тук беше повече от уместен.
Който иска сладникав, чист и гладък вокал, трябва просто да потърси другаде.
Отново със скок напред във времето темата за гибелното наводнение продължи с High Water (for Charlie Patton) от албума Love and Theft, 2001 г.
В тази песен причудливи герои и образи се натрупват в нарастващо усещане за приближаваща катастрофа.
Well, George Lewis told the Englishman, the Italian and the Jew
"You can’t open your mind, boys
To every conceivable point of view"
They got Charles Darwin trapped out there on Highway Five
Judge says to the High Sheriff,
"I want him dead or alive
Either one, I don’t care"
High water everywhere
Джордж Луис каза на англичанина, италианеца и евреина
"Човек не може да отвори съзнанието си
За всички възможни гледни точки".
Чарлз Дарвин е хванат в капан на магистрала 5
Съдията каза на шерифа:
"Искам го жив или мъртъв,
Все едно как".
Водата приижда отвсякъде.
След това мощно атакуване на зрителя, смислово и звуково, Дилън поднесе една изящна и нежна лирична песен от високо ценения от почитателите му албум Oh Mercy (Милост), продуциран от Даниел Ланоа през 1989 г.
В What Good Am I? - тази простичка, но дълбоко емоционална песен - се преливат любов и тъга, разкаяние и надежда.
What good am I if I say foolish things
And I laugh in the face of what sorrow brings
And I just turn my back while you silently die
What good am I?
За какво живея тогава?
Ако казвам глупави думи
И се смея пред лицето на тъгата
И обръщам гръб, докато умираш тихо.
За какво живея тогава?
Шоуто продължи в съчетаване на по-нови и по-стари парчета. След Tweedle Dee & Tweedle Dum и When The Deal Goes Down, съответно от 2001 и 2006 г., се върнахме на магистрала 61 с Highway 61 Revisited , за да се потопим отново в дълбокото и драматично любовно преживяване с Love Sick (1997):
I see lovers in the meadow
I see silhouettes in the window
I watch them ’til they’re gone and they leave me hanging on
To a shadow
I’m sick of love
Виждам влюбени в полето
Виждам силуети на прозореца
Гледам ги, докато изчезнат и ме оставят пленник
На една сянка
Болен съм от любов
След Thunder On The Mountain, отново от албума "Модерни времена" (Modern Times, 2006), ни беше поднесено истинско пиршество за сетивата с експресивната трактовка на класическата Ballad Of A Thin Man .
На финала, когато публиката се втурна пред сцената, Дилън и неговият бенд се върнаха за три песни на бис.
Феноменалната Like A Rolling Stone беше последвана от пронизителния любовен копнеж в Jolene от миналогодишния му албум Together Through Life (Заедно през живота).
Триумфалният край на вечерта бе с доста твърда рокверсия на емблематичната Blowin' In The Wind, която публиката посрещна с особено съпричастие и възторг.
Изминал е почти половин век и макар да се появяват все нови, по-трудни и различни въпроси, отговорът все така се носи по вятъра...
-----
* С уважение към филма на Станислав Стратиев и Петър Попзлатев "И Господ слезе да ни види". Снощи в зала 1 имаше нещо от онзи фантастичен момент, в който от чешмите потече вино.
Източник:
ЕПА/БГНЕС (архив)
