Тъкачната българска нация си внася парцалени черги, както едно време - при соц-а, по който се къртят такива въздишки напоследък - внасяше компир от Полша, чесън от Чехия и леща от ГДР.
(...)
Отиваме при отделно взетия тъкач.
"Добър ден. Добър ден. Можеш ли да тъчеш еди-какви черги? Мога ами, тук от поколения сме тъкачи, ама колко даваш на черга? Лев и двайсе."
Мълчание. "Лев и двайсе на какво? Ами на черга..." казваме, притеснени.
Какво става след това? Наистина ли, читателю, не си представяш какво става след това? Представяш си, ама не искаш да си признаеш. Защото става ето какво: "Ти за какъв ме мислиш бе? Да не съм ти ратай? Изедник, разбираш ли, чорбаджия ниеден, хай да ми се махаш от главата, че да не похвана брадвата!"
(...)
Това е положението. Парцалени черги от Италия. Юнашки фанелки от Турция. Калеври от Гърция. Марципани от Ливан. Гумени цървули от Китай. Семки от Украйна.
Хайде сега всички дружно да извикаме, кой ни е виновен. Три, шеснайсе: "Американците са ни виновни!!!"
Боб Дилън в "Union Sundown", в албума "Infidels", 1983 г.:
Обувките ми са от Сингапур,
фенерчето ми е от Тайван,
покривката на масата е от Малайзия,
токата на колана ми - от Амазония.
Ризата на гърба ми е от Филипините,
карам шевролет, сглобен в Аржентина,
от човек, работещ за 30 цента на ден.
(...)
Копринената рокля е от Хонконг,
перлите пък са от Япония.
Нашийникът на кучето е правен в Индия,
а тази саксия - в Пакистан.
На мебелите пише "Мейд ин Бразил".
А там една жена е робувала -
30 цента на ден за 12 души вкъщи.
А бе, за нея това са много пари.
(...)
Много хора се оплакват, че нямат работа.
Така е, тук вече нищо не се произвежда,
знаеш как е - капитализмът е над закона,
нищо няма значение, ако не се продава.
Което е много скъпо у дома,
някъде другаде излиза по-евтино.
(...)
Работата, която ти имаше,
я дадоха на някого в Салвадор.
(...)
Настъпва залез над Съюза
и над "Направеното в САЩ".
Наистина не беше лоша идеята,
но се намеси алчността.
България в чужди медии, радио "Дойче веле", 1 февруари:
Швейцарският всекидневник "Нойе Луцернер цайтунг" публикува кореспонденция от Луковит, озаглавена "Тежък труд срещу лошо заплащане". В статията става дума за текстилна фабрика на фирмата "Тесо" в Луковит, която дава работа на близо 500 души, главно жени. Работата е монотонна и зле платена, синдикатите нямат думата, пише авторът. Той информира и за синдикалната подкрепа, която оказва Швейцария на работничките в Луковит. "Модерно робство" е озглавена друга статия, този път в германския "Щутгартер цайтунг". В нея става дума за протеста на близо 1500 шофьори на тирове, част от които са българи, работещи при извънредно лоши условия за люксембургска спедиторска фирма. Шофьорите нямат почти никакви синдикални права и вече месеци наред не са получавали възнаграждение, отбеляза и австрийският "Клайне цайтунг" по същата тема.
"Ню Йорк таймс" за протестите в дните на Световния икономически форум:
"53-годишната Кейт Фармър, учен изследовател от Нортамптън, щата Масачузетс, носеше шевна машина с плакат: "22 цента на час в Лесото, Африка, шием дрехи за вас." Има хора... карани да работят при мизерни условия в тайвански цехове в Лесото, произвеждащи дрехи за търговските вериги "Gap", "Wal-Mart" и "Kmart", казва тя."
