Песни на светлината и сенките

На 29 май, само няколко дни след като навърши 69 години, Боб Дилън започна европейската част от своето "безкрайно турне" с концерт в Гърция.

Някои коментатори там отбелязват, че подбраният репертоар е включвал популярни песни, като за начинаещи, а според други гостът се е съобразил с настроението и очакванията на публиката, както и с местната култура.

Един от феновете призовава предварително: "Нека не мислим само как ще се представи Дилън, а да се замислим как ние ще се представим пред него!".

Само през последните 20 години певецът е изнесъл повече от 2200 концерта по целия свят, като в началото на тази година бе в Япония и Южна Корея.

Гастролът му в София е този четвъртък, 3 юни, в рамките на Салона на изкуствата в НДК и фестивала "Арена музика".

Ден по-рано с участието на актрисата Татяна Лолова и поета Румен Леонидов имаше премиера българското издание на неговата автобиография "Хроники, том I" (изд. "Изток-Запад").

За да ни подготви за първата среща на живо с американския бард, критикът Димитър Бърдарски представя 12 от класическите му песни, прозвучали и в "Тера вайб парк" в Атина.

 Rainy Day Women # 12 & 35

Една от най-известните песни на Дилън от 60-те години, която той стилизира в духа на музиката, използвана от Армията на спасението. Заглавието й може да се преведе като "Жени за черни дни, номера 12 и 35", макар че познавач като Клинтън Хейлин го извежда от притчите Соломонови:"Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са" (гл. 27.15).

Песента предизвиква скандал с припева Everybody must get stoned, тъй като за всички е ясна играта на думи с изразите to stone someone (замерям, пребивам някого с камъни) и get stoned (вземам наркотици). Песента е доста гневен изблик срещу лицемерието и насилието, които младият човек усеща от страна на обществото:

They’ll stone ya when you’re at the breakfast table
They’ll stone ya when you are young and able
They’ll stone ya when you’re tryin’ to make a buck
They’ll stone ya and then they’ll say, "good luck"

(Пребиват те на масата за закуска,
пребиват те, когато си млад и способен,
пребиват те, когато се мъчиш да изкараш някой долар,
пребиват те и ти казват "успех!")

Този куплет може да бъде сравнен с песента на Джон Ленън няколко години по-късно Working Class Hero (Герой от работническата класа):

When they've tortured and scared you for twenty odd years
Then they expect you to pick a career
When you can't really function, you're so full of fear

(Измъчват те и те плашат двайсетина години
и после очакват да започнеш кариера,
а ти не можеш нищо да направиш, изпълнен си със страх).

 Lay, Lady, Lay

Една от най-нежните и красиви любовни балади на Дилън. Характерна за периода му на увлечение към прости, изчистени композиции в духа на кънтри музиката в края на 60-те и началото на 70-те години. Написана за филма "Среднощен каубой", но не влиза в саундтрака. Издадена на сингъл става и една от най-успешните му плочи като продажби. Героят се обръща към любимата си с думите:

Why wait any longer for the world to begin
you can have your cake and eat it too

(Защо да чакаме началото на света?
Можеш хем да си изядеш тортата, хем да си я запазиш!)

 I'll Be Your Baby Tonight

Още една любовна песен от този период, необичайно топла и непосредствена за певец, известен с мрачно-скептичния си поглед към живота. Героят е уверен в любовта си и нищо не го смущава:

That big, fat moon is gonna shine like a spoon
But we’re gonna let it
You won’t regret it

(Голямата дебела луна ще блести като черпак,
но ние ще я оставим така
и няма да съжаляваш)

Stuck Inside Of Mobile With The Memphis Blues Again

Това е песента, която придружава началните надписи на неотдавнашния биографичен филм за Боб Дилън I'm Not There (Няма ме). Макар че там шестима актьори играят различни периоди от живота и различни страни от характера на Дилън, един от рецензентите не без основание тъжно заключава: "И все пак, него го няма там".

В тази типична калейдоскопична песен от средата на 60-те (от албума Blonde on Blonde) се заплитат невероятни произшествия с най-неочаквани персонажи, между които Шекспир, Мона, железничар, Рути, сенатор, проповедник, дебютантка, както и лирическият герой, който се пита:

Can this really be the end
To be stuck inside of Mobile
With the Memphis blues again

(наистина ли това е краят,
заседнал съм в Моубийл
с този мемфиски блус отново).

Това е една от песните, за които се пишат цели монографии. "Малко американски автори на песни са предавали така добре просторите и разнообразието на своята страна като Дилън, поетът на географските имена", смята британският роккритик Патрик Xъмфрис.

Разказва се, че Джон Ленън е направил пародия на тази песен под заглавие "Заседнал отново в Речника с мъката на Тезауруса на Роже", за да се пошегува с на моменти преднамереното, според него, търсене на неочаквани и странни думи.

Докато едни виждат градовете Моубийл, щата Алабама, и Мемфис, щата Тенеси, като извори на различни музикални влияния (негърската музика и рокендрола на Елвис), други ги свързват с борбата на чернокожите за граждански права и с Мартин Лутър Кинг, който е застрелян в Мемфис през 1968 г.

След като изпива предложените му две лекарства, героят изпада в състояние, в което:

Now people just get uglier
An’ I have no sense of time

(И сега хората стават по-грозни
а аз нямам чувство за време).

Според познавачи двете лекарства - Texas medicine (тексаско лекарство) и railroad gin (железничарски джин) - са съответно скоч със сос уорчестър (прави се от ечемичен оцет и десетина подправки) и сайдер (ябълково вино) и доматен сок. Така че да не кажете, че не сте били предупредени...

 Just Like A Woman (Съвсем като жена)

Също сред легендарните песни на Дилън. Упоритият слух, че обект на описанието е всъщност травестит, е най-вероятно една от много колоритни фантазии, които образите на Дилън генерират сред слушателите с по-разпалено въображение. Героинята върши всичко съвсем като жена,

But she breaks just like a little girl
(но се пречупва/разплаква/прекършва също като малко момиченце).

Началото е смятано за един от най-хубавите встъпителни стихове в творчеството на Дилън:

Nobody feels any pain tonight
(никой не изпитва никаква болка тази вечер).

Хубаво начало за концерт...

 Desolation Row

Една от епичните песни на Дилън с още едно знаменито начало:

They’re selling postcards of the hanging...
(Продават пощенски картички от обесването...)

И оттам нататък:

The circus is in town
(Циркът е в града).

Хипнотичният поток на образите изгражда една все по-зловеща емоционална атмосфера, в която прозират сенките на жертвите на безумието с много имена: линч, концлагер, атомна бомба, Каин и Авел, "Титаник"...

Заглавието (Улица на опустошението) се свързва със заглавията на романи от Джак Керуак и Джон Стайнбек, а мястото на действието търсят ту в Мексико, ту в Ню Йорк, ту в северния Дълут, града от детството на Дилън.

Заключителна песен от шестия студиен албум на Дилън Highway 61 Revisited, тя същевременно (както често става при него) задава ключа за следващия албум - и за периода на амбициозна творческа зрялост и смайващо обновяване на формите на популярната песен.

 Ballad Of Hollis Brown

Класическа "протестна песен" от ранния период на Дилън, когато той си спечелва славата на певец с изострено гражданско и социално чувство. Създадена в духа на старинните англосаксонски балади, песента с вледеняваща душата кинематографичност проследява последните моменти от живота на един обикновен беден човек от предградието. До потресаващия финал:

There's seven people dead on a South Dakota farm,
Somewhere in the distance there's seven new people born.

(Седем души лежат мъртви в една ферма в Южна Дакота.
А някъде далеч седем нови хора се раждат.)

Според самия автор песента е вдъхновена от действителен случай. Но силата на Дилън е в издигането над конкретиката и изграждането на автономна поетическа реалност с универсално хуманистично послание.

 The Lonesome Death Of Hattie Carroll

Още една от "протестните" песни на младия Дилън.
По-късно той се дистанцира от годините, през които смята, че е виждал нещата твърде едноизмерно, в черно-бяло:

I was so much older then,
I'm younger that that now
(Тогава бях толкова по-стар,
сега съм много по-млад)

Той обаче и досега не изоставя съпротивата срещу неправдите и страданията. На концерти често възражда ранните си песни, които остават все така любими на почитателите му.

Дилън написва "Самотната смърт на Хати Каръл" по първите свидетелства за кончината на една възрастна чернокожа жена след расистки изблик. По-късното разследване променя някои обстоятелства около трагичната случка.

Но това не намалява въздействието на песента, която е художествено обобщение, а не показание пред съда или експертиза на конкретен казус. При цялото ми уважение към детайлния анализ на Клинтън Хейлин, струва ми се, че в настояването му, например, че истинската Хати Карол е имала девет, а не 10 деца, както е в песента, проличава един дребнав педантизъм, който не отчита, че силата на поезията не е във фактите, а в образите, емоциите и внушението. А там Дилън няма равен.  

 Highway 61 Revisited

Една от "култовите" песни на Дилън, дала заглавието на един от най-ценените му албуми. Какво ли само не става на магистрала 61. В реалността този път, дълъг повече от 2000 км, тръгва от родната му Минесота и стига до Юга на Луизиана.

В песента той се превръща в нещо, което литературоведите биха нарекли с право "митичен топос". Място, където времето и пространството се пресичат в немислими измерения. Тук Бог заповядва на Авраам да принесе в жертва сина си, а Мак Пръста (закачка с Меки Ножа от "Опера за три гроша" на Брехт/Вайл?) може да изхвърли своите хиляда незвънящи телефона.

Пак тук петата дъщеря и първият баща в дванайстата нощ имат неприятности, за които втората майка и седмият син няма как да научат... Така че когато скитащият скучаещ комарджия предлага на "промоутъра" (те вече се появиха и у нас и изместват старите импресарии и агенти) да организира нова световна война, последният само за миг губи равновесие, но бързо намира решение: лесно може да се направи - на магистрала 61!

 Ballad Of A Thin Man

Един журналист (и дори двама) с фамилия Джоунс твърди, че той е причина за написването на тази песен, изтощавайки Дилън с досадните си въпроси. Но това би могло да е в най-добрия случай само повод.

Знаменитият припев: "Нещо се случва тук, но ти не знаеш какво е то, нали, мистър Джоунс?" позволява на всеки да открие в песента нещо за себе си в мигове, когато се чувства неразбран, неуверен, заобиколен от равнодушие и агресивност:

When someone attacks your imagination
But nobody has any respect
Anyway they already expect you
To just give a check
To tax-deductible charity organizations

(Когато някой напада твоето въображение,
но никой не проявява уважение
и всички само очакват от теб
просто да направиш освободено от данъци
дарение на благотворителни организации).

Джон Ленън е склонен да се отъждестви със злочестия герой (или да го пародира?!) - "Чувствам се така близо до самоубийство, както Дилъновия мистър Джоунс" пее той в Yer Blues от "Белия албум" на "Бийтълс".

Други си склонни да виждат в мистър Джоунс просто средния американец или пък Брайън Джоунс от "Ролинг стоунс", по това време преживяващ дълбока криза на личността - и дори терзанията на латентния хомосексуалист сред враждебното, нетолерантно общество.

Безспорно, има нещо в тази песен, но ние не знаем какво е то, нали, мистър Дилън?

 Like A Rolling Stone

Великата песен! Тук се позоваваме направо на "Уикипедия": Песента е характеризирана като революционна в съчетаването на различни музикални елементи, младежкото, небрежно звучене на Дилъновия глас и прямотата на въпроса от припева: How does it feel? (Как се чувстваш, когато си...?).

Like a Rolling Stone преобразява кариерата на Дилън и днес е смятана за една от най-значителните композиции в следвоенната популярна музика. С излизането си тя се превръща в жалон както за музикалната индустрия, така и за популярната култура. Тя издига образа на Дилън до икона. Свои версии на песента записват много изпълнители, сред които Джими Хендрикс, "Ролинг стоунс" и Боб Марли.

 All Along The Watchtower

Още една изумителна по своята лаконичност, интензивност и дълбочина песен. Разнищвана дума по дума, в нея откриват какви ли не алегории, символи, превъплъщения - от Библията и политиката до Елвис и личните проблеми на Дилън.

Но атмосферата на песента е не по-малко важна от думите. И тя е прекрасно уловена и разгърната в митичния кавър на Джими Хендрикс, чийто аранжимент често възприема и самият Дилън при по-късни концертни изпълнения. Дано не съм прав, но може би на не едно поколение след нас ще му се струва, че тъкмо за него са написани редовете:

There must be some way out of here,
There’s too much confusion, I can’t get no relief

(Трябва да има някакъв начин да се излезе оттук,
всичко е прекалено объркано, не мога да намеря покой)

Днес, когато развлекателното, в съучастие с рекламата, има амбицията да се превърне в начин на съществуване на човека, напомнянето от тази песен може да прозвучи на някои старомодно:

There are many here among us who feel that life is but a joke
(Мнозина тук сред нас мислят, че животът е само една игра)

Но поезията може да бъде колкото уязвима, толкова и неустоима. Докато стоят стражите на наблюдателните кули, още можем да намерим в себе си сили за съпротива. Срещу безочието, бездушието, безумието, безразличието и безличието на този свят.

So let us not talk falsely now, the hour is getting late
(Така че нека не говорим лъжливи думи сега, времето вече изтича...)