Винаги гледам да се прибирам вкъщи възможно най-бързо с първия полет, за да имам своите мигове с дъщеря ми. Това е изключително важно за мен. Забавното в цялата работа е, че откакто съм баща, съм по-продуктивен от всякога, казва Армин ван Бюрен.
За публиката Армин ван Бюрен (Armin van Buuren) е познат като диджей номер 1 в света, водещ на радиошоуто A Srate Of Trance (ASOT) и автор на едни от най-големите транс хитове, сред които Feel So Good, In and Out of Love и Sound Of Goodbye.
Всъщност роденият на 25 декември 1976 г. холандец се увлича по електронната музика още от ранна детска бъзраст, благодарение на баща му. По-късно проявява интерес към технологиите и компютрите, като на 14 започва да прави музика сам.
В началото се вдъхновява от Жан Мишел Жар и Бен Лайбранд. Постепенно се увлича по миксирането на музика, като максимата му е
"Не бъди затворник на собствения си стил".
Никога не поставя и етикет на стила си, като не се опитва да я сравнява с друга. По думите му трансът не е по-добър от останалите стилове, а просто е най-близък до сърцето му. Описва го като мелодичен, енергичен, еуфоричен и ободряващ.
От друга страна обаче за съпругата му Ерика и малката му дъщеричка
Армин не е известният диджей, а любящият съпруг и отговорен родител,
който не се свени да сменя пелени както всеки друг баща.
"Харесва ми фактът, че, когато се прибера вкъщи, вече не става дума за мен, не аз съм най-важният, а тя. Дъщеря ми ме прави различен човек – у дома аз не съм диджей, а сменям памперси и я храня, но това е нормално и чудесно", казва той.
Как се балансира между това да си диджей и семеен мъж, каква е разликата между семейството вкъщи и семейството в клуба (публиката), разказа Армин ван Бюрен в ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg няколко часа преди грандиозното шоу ASOT 600 в "Арена Армеец" на 8 март:
- Защо транс музиката е по-добра от другата като стил лично за теб и кой е големият й плюс?
- Не мисля, че е по-добра. Просто е най-близо до сърцето ми. Този стил ме докосва. Освен това и аз самият не се опитвам да бъдa по-добър или по-голям от който и да било, но вярвам, че транс музиката е нещо, което трябва да бъде чуто и споделено и единственото, за което се старая, е да предавам на хората моето усещане Трансът за мен е... Той те отвежда в транс в онзи смисъл на думата. То е усещането да слушаш много хубава музика и да се слееш с нея, да се пренесеш в един друг свят. Тази музика е много енергична и мелодична.
- Имаш толкова много прякори – Armin, Armania, Dark Star, Rising Star и... Problem Boy (от англ.: проблемно момче). Защо "проблемно момче"? Изглеждаш голям добряк...
- Не, това беше проект от преди 15 години (Смее се). Тогава подписвах договори за различни лейбъли и трябваше да имам и различни имена, в противен случай нямаше как да сключа сделките. Тогава трябваше да се подпиша за Self Control и реших, че "проблемно момче" и "самоконтрол" се допълват добре. Иначе не съм проблемно момче, разбира се (Смее се).
- Какво би казал на всички българки за Международният ден на жената?
- Надявам се всички български момичета довечера да празнуват с гаджетата си, но по-важното - да отворят съзнанието си за транс музиката, разбира се. В новия ми албум имам много записи с вокали и се надявам специално жените да ги харесат.
- А ако можеше да кажеш нещо на съпругата ти Ерика сега, какво щеше да бъде?
- Че тя е любовта на живота ми! След толкова много време заедно ние все още сме така близки. За мен е много важно, че тя все още е до мен, въпреки моите непрестанни пътувания по света в продължение на години. Ние сме толкова различни един от друг, но имаме невероятна връзка. Странно е. Имаме конфликтни точки, които се оказват най-силната основа за отношенията ни.
- Ти си обявен за диджей номер 1 в света, но в същото време си и горд татко на момиченце, в очакване на второ дете. Любопитно ми е как постигаш баланс?
- Всичко се крие в правилното разграфяване на времето, в това да си стриктен. Винаги гледам да се прибирам вкъщи възможно най-бързо с първия полет, за да имам своите мигове с дъщеря ми. Това е изключително важно за мен. Забавното в цялата работа е, че откакто съм баща, съм по-продуктивен от всякога. Може би това се дължи на факта, че вече не си губя времето, а се фокусирам върху работата си и това ме прави по-щастлив човек. Харесва ми и това, че, когато се прибера вкъщи, вече не става дума за мен, не аз съм най-важният, а тя. Дъщеря ми ме прави различен човек – у дома аз не съм диджей, а сменям памперси и я храня. Но това е нормално и чудесно. Понякога си на сцената пред 8000 души, в България например, а после се прибираш вкъщи, за да нахраниш дъщеричката си, да я изкъпеш, а тя плаче и си казваш: "О, Боже мой!" (Смее се). Но това е животът, такъв трябва да бъде. За мен, дори и да имам много трудности, това е най-хубавият живот.
- Би ли могъл да кажеш тогава, че дъщеря ти е твоето вдъхновение?
- Мисля, че семейството като цяло е моето вдъхновение. Дъщеря ми е уникална, а аз винаги съм знаел, че искам да бъда баща. Сега съм родител и мога да кажа, че е по-хубаво дори от това, което съм си представял. Това е моето съкровище, нещото, което никой друг няма - семейството ми, с което винаги се чувствам в безопасност, което винаги ме чака и е до мен, независимо дали съм успешен или не.
- Ами публиката? Може би тя е второто ти семейство?
- Да, бих могъл да кажа, че е така. Аз много се вълнувам от феновете си. И до ден днешен отказвам да приема, че това да бъдеш диджей значи да имаш професия диджей. Ще ти дам и пример. В радиопредаването ми "A State Of Trance" казах на всички, че ще ставам баща за втори път. Казах го на феновете си първо там, защото посредством радиото се свързвам с публиката. Искам да е възможно най-лично, защото хората не искат само да слушат музика, но и да чуят как е минало турнето, какво се е случило на път, дали ще ставам баща...
- Това не е първото ти идване в България. Харесва ли ти тук?
- О, да! Много!
- А какво да очакват феновете от турнето ASOT 600?
- Много се постарахме ASOT 600 да е на перфектно ниво. Имаме собствена сцена, специални визуални ефекти.
- Какво е посланието ти към всички български фенове?
- Простичко е. Искам да им благодаря, защото те са причина да идвам отново и отново тук. Те са много важни за мен и се надявам скоро да се върна – може би това лято или следващата година. Едно е сигурно обаче - няма да забравя за българските си почитатели.
криза, която тихо расте" />
