С амо хората си вземат домашни любимци, въпреки че подкрепата на пухкавите другарчета е навик, който си има цена. Защо тогава го правим?
Когато четири шимпанзета уловили млада антилопа дукер, за да си играят с нея, първото, което бихме си помислили е, че те си я вземат за домашен любимец. Маймуните си поиграха, но в крайна сметка всичко завърши зле за антилопата.
Игривото поведение на шимпанзетата било прекалено грубо и антилопата загинала. Те продължили да си играят с трупа ѝ още около 30 минути. Това е специален случай. Антилопата дукер не беше "домашен любимец" в смисълът, който ние хората влагаме в тези думи.
Животните не си вземат домашни любимци; няма да видите шимпанзе да води куче на разходка или слон да си има костенурка за компания.
Да превърне едно животно в част от семейството си изглежда е нещо, което само човекът прави. Въпросът е, защо?
Не е ясно от колко време хората си вземат домашни любимци. Знаем, че преди хиляди години, нашите предци са имали вълци около себе си. Може би те са ги улавяли млади, опитомявали са ги и са установили, че са им полезни в лова.
Постепенно те станали кротки спътници на човека и еволюирали в кучета. Това може би се е случило преди 27 хил. години, твърди проучване, направено тази година. Оттогава хората държат кучета около себе си и да имаш домашен любимец се е превърнало в обща черта на много култури.
Това може и да изглежда странно, ако се вземе предвид фактът, че да имаш любимец всъщност е скъпо удоволствие.
Домашните любимци получават храна, грижи за здравето им и дом за цял живот. Въпреки, че те осигуряват приятелство на хората, също така те му отнемат много грижи и време.
Не можете да очаквате вашето куче, коте или хамстер да ви предложи нещо материално в замяна. Въпреки това милиони хора имат домашен любимец и го смятат за член на семейството си.
Какви са причините за това?
В продължение на няколко десетилетия е преобладавало мнението, че домашните любимци носели ползи за здравето на стопанина си, като психологическо благополучие и дори се смятало, че хората, които отглеждат животинче живеят по-дълго.
Доказателствата за това обаче са противоречиви. Някои изследвания доказват тази теория, но други я оборват и твърдят точно обратното – хората с домашни любимци страдат от повишени нива на депресия в сравнение с тези, които нямат любимец.
Но
споделянето на живота с животно може би е било нещо полезно в миналото.
Джон Брадшоу от училището за ветеринарни науки в университета в Бристъл, Великобритания казва, че ако жена се справяла добре с грижите за безпомощен малък бозайник, то това било индикация за качествата, които тя ще има като бъдеща майка. Това също така било показател за това колко съпричастен може да е даден човек.
Според друга теория, наличието на домашен любимец било "честен сигнал" за материалното състояние на човека. Т.е. собственикът разполага с допълнителните средства, необходими за грижата за едно животно.
Джеймс Сърпъл, професор по животинска етика и благополучие в университета в Пенсилвания, САЩ, отива една стъпка по-напред и казва, че притежанието на домашен любимец има еволюционни ползи и днес.
"Понеже ние сме много социален вид, постоянно искаме да си общуваме и да създаваме отношения с другите, включително с нашите домашни любимци. Хората, които разполагат с по-малка социална подкрепа, са по-податливи на болести и инфекции",
твърди Сърпъл.
Въпреки това, професорът признава, че този ефект трудно би могъл да се докаже, а резултатите от различните проучвания са противоречиви.
Културата също неизменно играе роля. Не във всички общества има домашни любимци в смисъла, който ние влагаме. Международен анализ на 60 страни разкрива, че в 52 от тях хората имат кучета, но само в 22 кучето е определено като другар или домашен любимец.
Някои кулури, които отглеждат животни, ги третират много жестоко, казва антропологът Джарет Даймънд, визирайки племе в Нова Гвинея. В същото време в племето Киембу в Кения гледат кучета само за защита. В езика на това племе дори няма дума за "домашен любимец" и кучетата никога не биват прегръщани или оставяни да спят в дома.
Харолд Херцог от унверситета в Западна Каролина, САЩ, казва, че тези различия в отглеждането на животните се дължат изцяло на културата.
"Ние си вземаме домашен любимец, защото други хора са го направили, това е "социално заразно" действие",
казва той.
Освен това той е установил, че съществуват цикли на популярност в кучешките породи. Тази популярност трае около 25 години. "Дадени породи стават модерни и популярни, точно както модел маратонки", обяснява Херцог.
Очевидно е трудно да се посочи точно защо хората отглеждат домашни любимци и отговорът може би е комбинация от няколко фактора. Така или иначе каквато и да е причината кученцата и котенцата не стават по-малко сладки.
