Забранените книги

Дали по политически, религиозни или социални причини, книги са били забранявани и публично изгаряни, а авторите им – преследвани и наказвани още от древността.

Днес някои от тези произведения са забравени, но други са се превърнали във важна част от представата ни за качествена литература.

"Приключенията на Хъкълбери Фин"

Книгата на Марк Твен е била забранявана на много места още от момента на публикуването й през 1885 г. Историята на чернокожия Джим, който бяга по Мисисипи от тежкия си живот в робство, е смятана за неприлична заради многото жаргонни изрази.

С течението на времето фокусът на цензурата се изместил към присъствието на думата "негър" в романа. Дори приброили точно колко пъти я е използвал Твен – над 200.

Въпреки многото недоволства на критиците, редица утвърдени автори, като Ърнест Хемингуей например, смятали книгата за едно от големите постижения на литературата.

"Лолита"

Книгата на Набоков е публикувана за пръв път от френска издателска къща, занимаваща се с порнография.

Годината е 1955 и впускането в съзнанието на Хумберт и неговото влечение към нимфетката скандализира обществото. Романсът на главния герой и 12-годишната Долорес Хейз е забранен в Англия, Аржентина, Нова Зенландия и Южна Африка веднага след публикуването.

"Хари Потър"

През 2001 г. група възмутени родители от САЩ решават да възродят старата традиция на горенето на книги и да покажат колко много не са съгласни с  "насилието, магията и почитането на дявола", които книгите на Джоан Роулинг съдържат.

След кратка среща с шефа на пожарната родителите решили да заменят огъня с ножици, а протестът запалил толкова много хора, че движението станало международно.

Към него солидарно се присъединяват и родители от ислямските страни, където книгата също не се радва на особено голямо обществено одобрение. Въпреки това, историята на Хари продължава да очарова милиони деца по целия свят.

"1984"

Джордж Оруел пише романа си през 1949 г. и описва в него мрачното бъдеще на едно общество, лишено от свобода на волята, личността и истината. По ирония на съдбата именно през 1984 г. Асоциацията на американските библиотеки забранява книгата след обвинения в пропагандиране на комунизъм и твърде откровени сексуални сцени.

Въпреки това идеята за "Големия брат" продължава да бъде една от най-влиятелните в съвременната ни култура.

"Да убиеш присмехулник"

Книгата на Харпър Ли печели популярност, а после и наградата "Пулицър", веднага след публикуването й през 1960 г.

Сред многото достойнства на книгата критиците изтъкват поставянето на сериозни проблеми като расизма, изнасилването и съзряването чрез хумор и лесния за четене език.

Причините, довели до забраняването на "Да убиеш присмехулник", са стереотипите и предразсъдъците по расовия въпрос, както и на моменти вулгарния език.

"Спасителят в ръжта"

Само седмица след публикуването му през 1951 г. романът на Селинджър се превръща в бестселър.

За пръв път историята за трите дни от живота на 16-годишното момче с проблемно поведение е забранена през 1960г., когато училищен директор уволнява учител, който преподавал Селинджър в 11 клас.

От Асоциацията на американските библиотеки мотивират решението си с факта, че книгата проповядва расизъм спрямо белите и набляга твърде много на секса и насилието.