На работното място, както и навсякъде другаде, привлекателните жени получават много внимание.
Редица проучвания доказваха, че красивите жени имат по-голям шанс да бъдат повишени, отколкото отблъскващите им колежки, защото хората се отнасят положително към тях.
И това се считаше за предимство при кандидатстването за нова работа.
Единствената лоша страна на красотата е фактът, че тя превръща жените в магнит за нахалните колеги. Поне така смятаха мнозина, преди митът да бъде развенчан от двама израелски учени.
Брадли Ръфъл от университета "Бен-Гурион" и Зеев Щудинер от центъра "Ариел" изследвали какво се случва, когато търсещият работа човек прикрепи снимки към автобиографията си, каквато е практиката в повечето европейски и азиатски държави.
Двамата изпратили кандидатурите на несъществуващи лица за над 2500 свободни места.
За всяка свободна позиция те изпращали две почти идентични автобиографии, но едната със снимка, а другата без.
При мъжете резултатите били очаквани.
Добре сложените представители на силния пол били канени на интервю.
А грозните мъже получавали далеч повече шансове, ако не включат фото материал към сивито си.
Привлекателните жени пък били канени на значително по-малко срещи с работодателя, ако прикрепят снимки към автобиографията си.
Учените освен това пресметнали, че когато кандидатстват директно, а не чрез агенцията посредник, атрактивните жени изпращат по средно 11 автобиографии, преди да си уредят интервю.
Докато също толкова квалифицираните дами с незабележим външен вид – едва 7.
Първоначално Ръфъл смятал, че това се дължи на "хипотезите за тъпата блондинка" – работодателят предполага, че красивите жени са глупави. Но на по-късен етап двамата установили, че между усета за интелект и красотата няма връзка.
Следователно причината за дискриминацията трябва да се крие другаде.
Отделите за човешки ресурси обикновено са съставени предимно от жени.
Такова е заключението и на израелското проучване. Според него 93% от екипите, които имат за задача да избират нови кадри, са най-вече женски.
Така Брадли и Зеев достигнали до извода, че добре познатата ни завист на дамите кара слабия пол да дискриминират наконтените кандидатки.
Затова Ръфъл е на мнение, че компаниите не трябва да искат от кандидатите си снимки.
Той освен това ги съветва да следват примера на белгийския публичен сектор, чиито автобиографии не включват дори имената на хората.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!