Т ърсенето на едно изчезнало 450-годишно сърце и златната му кутия отвело изследователите в едно малко градче в югозападната част на Унгария. Органът е принадлежал на един османски султан.
Къде ще разпънеш палатката си, ако пристигнеш с войските си, за да обсаждате някой град? Когато си бродил в продължение на седмици през необичайно влажното лято, когато някои от камилите ти дори са се удавили в река Дунав?
Къде другаде освен на някое високо и сухо място, с добра гледна точка, от която да можеш да видиш крепостта на врага и където войските ти могат да те видят, за да им вдъхнеш кураж само със самото си присъствие.
Но
къде хората ти биха заровили сърцето ти, ако си достатъчно безгрижен, че да умреш от старост в палатката си, както горкия Сюлейман Великолепни
направи на 6 септември 1566 г. в навечерието на победата? Докато тялото му е занесено обратно в столицата на империята Константинопол, за да бъде погребан в Сюлейманийе джамия, но сърцето му остава завинаги в Унгария.
Сюлейман е само единият от двамата турски султани, загинали на бойното поле. Гробницата на първия – Мурад все още се извисява самотна и горда на полето на косовете в Косово, където той падна през 1389 г. Но когато австрийските хабсбургсйки войски си връщат Сигетвар през 1692 г. те изравнява със земята всяка една османска сграда. Оттогава историците търсят мястото където е починал Сюлейман. Още повече, че се нося слухове, че сърцето му било погребано в златно сандъче.
Екип от унгарски и турски географи, историци и археолози, щедро финансирани от Анкара, вярват, че са намерили отговора.
На хълм изпъстрел с лозя, на изток от Сигевар, под килим от изпотрошени османски плочки, те твърдят, че са открили не само гроба на турския владетел, но и джамия, квартира на дервиши, военни казарми и крепостна стена.
Сърцето уви, вече не е било там. Учените открили дълбока дупка, изкопана от иманяри, когато сградата е била разрушена. Развалините, които оставили след себе си показват, че там наистина е имало гробница на голям владетел.
В продължение на три години архивите на Истанбул, Будапеща и редица по-малки градове, църкви и библиотеки били претърсени за улики. Най-модерни техники са били използвани, за да се изчисли ерозията на хълма от дъждовете и ветровете, както и оттичането на блатистата местност в продължение на 450 години. Дори парчета от китайски вази от династията Минг, които османските владетели съхранявали в местата им за поклонение, са били намерени в почвата под стареещите унгарски кайсиеви и ябълкови дървета.
Но защо всичко това има значение?
Защо да се инвестират стотици хиляди евро, унгарски форинта или турски лири заради един мъж от миналото, пък бил и той великолепен?
Заради турското правителство, защото изграждат империята си отново. Турция изгуби влиянието си в Близкия изток през 1920 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк сложи край на Ислямския халифат и превърна страната в светска република. Сега в Източна европа тихо възстановяват емблематични османски места. Като напомняне към модерния Европейски съюз да се отнася към турското наследство, инвеститори и туристи с уважението, което заслужават.
Унгарското правителсво е най-малкото отворено към това послание. Унгарският премиер Виктор Орбан се сравни с капитаните от унгарските замъци, защитаващи християнска Европа от нахлуващите мюсюлмански орди в лицето на съвременните мигранти. Но той напоследък разказва и друга приказка за нещо, което той нарича "отваряне към Изтока" и със задоволство припомня как турският президент Реджеп Тайип Ердоган му напомнил, че и турците, и унгарците са внуци на Атила.
В началото на 2015 г. пък беше открита друга, не по-малко важна гробница, тази на испанския писател Мигел де Сервантес. Припомнете си новината във видеото:
