Сж жният човек е един от най-веселите символи на
зимата, но е имало времена, когато е внушавал страх.
Това
разказа германецът Корнелиус Грец, колекционер на снежни
човеци и инициатор на честването на специален ден, посветен на
тях - 18 януари.
Той има над 3000 снежни човеци в колекцията си,
но
не може да определи кой е най-интересният от тях.
Грец търси
редки видове и в момента издирва снежни човеци в изкуството,
например в картините.
Особено специален обект за него е
известният немски художник и график от XX век Ото Дикс.
От историята на снежния човек, публикувана на сайта
на Грец, става ясно, че снежната скулптура се споменава още от
Джорджо Вазари в биографията на Микеланджело.
Вазари споменава
за снежна фигура, направена през зимата на 1492-93 г. в двореца
на Медичите, но за съжаление не навлиза в детайли как точно
изглежда тя.
В литературата темата за снежния човек се прокрадва
около 1590 г. - в драмата на Шекспир "Ричард Втори" крал Ричард
казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да
се разтопи на капки под слънчевите лъчи.
Ледената фигура обаче не присъства в творбите на
ренесансовите художници,
дори на тези, които рисуват в детайли
всекидневния живот през зимата.
Снежният човек отново се появява около 1770 г. в
книжка с песнички за деца. В една от тях се пее "Красивият
снежен човек - вижте го колко е голям, същински великан".
Най-старата известна картина на снежен човек
датира само с няколко години по-рано. Около 1778 години
гравьорът Даниел Ходовецки прави календар, който се състои от 12
отделни картини за всеки месец на годината. Декември е
представен с четири деца, които хвърлят снежни топки по снежна
фигура с човешки ръст. Творбата е притежание на галерия в
Берлин.
Снежният човек от онези времена се различава от
съвременния по това, че е изцяло от сняг, дори шапката, носът и
копчетата му.
Той често държи бастун, вероятно, за да се
поддържа стабилността на фигурата.
В началото снежният човек е бил по-скоро
заплашителен и суров,
а не симпатичен и приветлив. Една от
причините е, че той е бил символ на студеното време, което
тогава е можело да бъде и твърде опасно за човешкия живот.
Освен
страха, който внушавал, снежният човек бил символ на
преходното, както и на цикличността на сезоните и на целия
живот.
В средата на XIX век образът му обаче се променил
основно - от една страна заради условията на живот, а от друга
- заради промяната в начина на възпитание на децата.
Тогава
хората са разбрали, че играта може да помогне, освен за
креативността, и за психологическото развитие на малките. В
някои книги се препоръчвали дейности, които са подходящи за
деца, като една от тях е именно правенето на снежен човек през
зимата. Скоро след това той вече загубва своята сурова външност.
Към края на XIX век човекът от сняг станал много популярна
фигура в детските книжки, превърнал се в приятеля, който обича
децата и в прекрасен символ на зимата, какъвто го познаваме и
днес.
Индустрията и икономиката допринесли значително за
тази промяна.
Евтиното и лесно производство на стъкло, дърво и
памук и трите сферични компонента, необходими за направата му,
помогнали снежният човек да бъде използван като лесна зимна и
коледна украса.
В началото на XX век в Европа и САЩ станали
много популярни пощенските картички. Издателите им открили, че
снежният човек може да се използва като новогодишно послание и
наложили позитивен образ на фигурата му.
Тогава се "оформил" и
неговият празничен вид - с шал и шапка на главата. Това било и
началото на "кариерата" на снежния човек като "рекламна икона" -
той е лесен за рисуване и не иска хонорар, като фотомоделите.
Закръглената му фигура го прави много симпатичен, той е
аполитичен и няма религиозна символика, за разлика от други
коледни фигури.
Значението на снежния човек не е само около 24
декември,
той може да бъде използван и през февруари, в някои
случаи чак до Великден.
За съжаление днес имаме повече картинки
и репродукции на снежни човеци вкъщи, отколкото истински, от
сняг, коментира Корнелиус Грец.
Той е предложил Денят на снежния
човек да е на 18 януари, именно защото е през зимата, не е
близо до други празнични дни, а и има големи шансове да вали
сняг.
Освен това е лесно да се запомни датата заради формата на
цифрите - осмицата (8) има формата на човече, а единицата (1)
прилича на метлата му или щека за ски.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
