Разбирате ли от уиски?

С ъществуват около 1200 марки уиски и се твърди, че няма две, които да са еднакви по вкус. Въпреки това обаче 99% от хората не могат да различат едно уиски от друго, освен ако не гледат етикета.

Ако все пак сте сред познавачите или пък имате желание да научите повече за уиски културата, както и да дегустирате продукцията на различни дестилерии от Шотландия, Ирландия, САЩ, Америка, Япония и дори Тайван - добрата новина е, че в София за втора поредна година се провежда Whiskey Fest - от 1 до 3 ноември в "Шератон" (WhiskeyFestSofia.bg).

На феста участват всички вносители и дистрибутори на най-продаваните и популярни марки уиски в България, а също и на някои "екзотични" - общо ще са над 50.

Стандартът за дегустация е 1 унция (1 oz), а билети могат да бъдат се купят на място или предварително в мрежата на Eventim. Билетите са в различни ценови категории: само за вход, стандартен дегустационен билет или премиум билет, както и билет за участие в майсторски клас. 

Специализиран магазин ще предлага на посетителите уиски продукти на цени на вносителите, а за истинските ценители ще бъдат проведени експертни майсторски класове, по време на които мастър дистилъри ще разкриват тънкости от света на уискито. 

Думата "уиски" идва от келтското uisge beatha,

което означавало "жива вода" или "вода на живота". 

И до днес обаче ирландците и шотландците спорят за началото на уискито.  Ирландците направили първите крачки, но през 1494 г. технологията за производство си проправя път до Шотландия, където започва разцвет на стотици дестилерии. 

Основната разлика между шотландското, ирландското и американското уиски - освен мястото на дестилиране и отлежаване, естествено, е дестилацията: ирландците дестилират почти всичките си марки три пъти, шотландците два пъти, а американците веднъж. 

И тук споровете са на ръба на войната, защото шотландците казват, че на ирландците не им се е получило от втория път, затова е нужна третата дестилация. Ирландците контрират, че след само две дестилации уискито не може да е достатъчно добро, затова те го дестилират три пъти. 

Другата съществена разлика, която влияе директно на вкуса и аромата, е, че шотландците използват в някои от случаите допълнително и торф за изсушаване на малца. 

Малък и интересен детайл е, че

шотландското уиски се пише whisky·- без E, а ирландското и американското - whiskey.

Уискито се прави най-често от ечемик (макар американският бърбън да се прави от минимум 51% царевица). Ечемикът се малцира - покълва, като се накисва във вода и после се изсушава. След това нишестето в него (сложни захари) се превръща в алкохол - това е процесът на ферментацията. После идва ред на дестилацията, при която алкохолните пари кондензират в течност. 

Първата течност (heads или white dog в САЩ), която потича от дестилационните казани, съдържа съединения, по-летливи от алкохола и не се използва за производство, а се дестилира втори път. Дестилираният алкохол, с който след това се пълнят бъчвите се нарича new make - той е безцветен и все още не може да се каже, че е уиски.

 
Бъчвите (сasks), в които отлежава уискито, са дъбови. Най-често срещани са три размера- bourbon barrel (159 л), hogshead (250 л) и sherry shipping butt (491 л).

По време на отлежаването уискито извлича максимално много от качествата си от дървените бъчви, в които се съхранява. Качеството и видът на дъба играят много голяма роля в изграждането на вкусовите характеристики:

65% от вкуса на всяко уиски се дължи на тях. 

Колкото по-често се използва дадена бъчва, толкова повече тя се амортизира и допринася все по-малко към вкуса на уискито. Бърбънът задължително отлежава в чисто нови обгорени бъчви. 

Когато уискито е готово за бутилиране, обикновено алкохолното му съдържание е около 50-60% от обема (alcohol by Volume, abv). Тогава се добавя деминерализирана вода, за да се постигне поне 40% abv. Това е обичайна практика за много от едномалцовите (single malt) уискита, но има и такива, които се бутилират без допълнително добавяне на вода. За да се нарекат cask strength, уискитo трябва да e бутилирано така, както е било в самите бъчви, без да се разрежда.

Най-старите уискита в света са и най-редките - заради "ангелския дял". Така се нарича онова количество, което се изпарява от бъчвите всяка година. Обикновено се губят около 2% годишно за около 2 до 8 години и после процентът започва да намалява. 

Складът, в който отлежава уискито, влажността, температурата и промяната във въздуха в рамките на един час също оказват влияние в отлежаването.

Годините на отлежаване (age) задължително се посочват на етикета.

При смесените уискита (blended) посочените години са тези на най-младото уиски от бленда. По закон в Шотландия и Ирландия уискито трябва да отлежи минимум три години , а в САЩ - поне две.

Уискито отлежава само в бъчвите. В момента, в който се налее в стъклени бутилки, този процес спира, а така налятото уиски може да се запази в стъклото около 100 години. 

Вече отворена бутилка пък ще остане годна за пиене през следващите пет години.

Много от марките имат трудно произносими наименования. Шотландският актьор Браян Кокс обаче може да ви помогне да изглеждате истински познавачи.