Маркови чанти, цветни брошки и грим - новата турска жена

Втален шлифер, обувки с главозамайващ ток, маркови чанти, сърдечна усмивка, гримирани клепачи и забрадка от златиста коприна.

Това можем да видим на корицата на лъскавото списание "Аля" - стройни и забрадени манекенки да представят последните тенденции в модата тесетюр или модата съобразно с исляма, пише в. "Дейли мейл".

"Консервативните жени в Турция са вече по-освободени в изповядването на вярата си и не искат да се обличат като бабите си", казва Ербу Буюкдаг, главната редакторка на списанието.

"Опитваме се да им помогнем да си създадат стил, който да се съвместява и с нашата религия", посочва тя.

Това ново поколение жените с хиджаб (ислямска забрадка, покриващо косите и врата, която е най-предпочитана в Турция) разтърсва представите, но създава също един процъфтяващ и пораждащ полемика пазар - този на ислямската мода.

"Трудно е човек да се облича едновременно по модата и в съответствие с исляма,

но днес ние имаме много по-голям избор отпреди", казва 26-годишната Рабия, студентка по генетика и биология, която носи ябълковозелена забрадка с флорални мотиви, съчетана с туника от черен креп жоржет със съвършена кройка.

"Появи се модерната мюсюлманка, която се стреми да се отличава от другите. Тя е все по-способна да създава свой собствен стил и има все повече възможности, за да си го позволи", констатира Бану Гьокариксел, преподавател в университета на Северна Каролина и специалист по ислямската мода.

Сега в Турция хората са свидетели на появата на един нов начин на живот и на свързания с него пазар, който е насочен към новата средна мюсюлманска класа.

Този пазар се простира от ислямските курорти до кафенетата, в които не се консумира алкохол. Това е привлекателен пазар.

60 процента от жените в тази страна със 75 милиона жители покриват косите си. Тази цифра е стабилна от повече от 10 години.

Сред тези жени са онези, които носят цветните забрадки на бабите си, завързани под брадичката, под които се подават само няколко кичура коса.

Сред тези жени са и 16-те процента турски студентки, които ходят на занятия забрадени, както и онези турски жени, които поразително приличат на покрилите косите си холивудски актриси от 50-те години.

"От няколко години жените купуват по 4 или 5 забрадки наведнъж",

казва Мехмет Атма, собственик на фирма, носеща неговото име. Той лично притежава три марки ислямски забрадки, които пусна на пазара през 2004 г. и 2005 г.

Едната от тях - Сура, е начело в класациите на марковите модели. Сред изгряващите звезди на този нов пазар е Армин със своите 30 бутика в Турция, от които 17 в Истанбул и един в Ирак. От няколко месеца огромните рекламни плакати на тази модна къща красят улиците на Истанбул. На тях се виждат бледи манекенки със светли очи, снимани за благоприличие в лек профил.

Те рекламират обсипани с орнаменти забрадки, съчетани със слънчеви очила, с ризи в цвят фуксия, с палта в цвят кралско синьо, пристегнати на кръста с лачени колани. Около 250 фирми нахлуха в тази многообещаваща ниша.

Те стават все по-големи професионалисти по примера на гиганта Текбир, който има стотина бутици и магазини в Турция, както и в Кайро, Сараево, Казабланка, Баку и дори и в Хартум.

Текбир - марката, която означава в превод:

"Аллах е велик" - предизвика скандал и дори си навлече съдебен процес,

когато организира първото си модно дефиле за забулени жени в Истанбул през 1992 г. Днес Истанбул ежегодно е домакин на Ислямската модна седмица.

През септември за четвъртото й издание дойдоха 120 участници, което беше двойно повече в сравнение с 2009 г. Самата Текбир пък не се поколеба да повери проектирането на колекциите си на германски дизайнер през 2008 г.

Останалите модни марки, участващи на модната седмица в Истанбул, пък представят по няколко колекции облекла годишно, за които се вдъхновяват от дефилетата в Париж и Милано.

По оценки на в. "Миллиет" секторът на ислямската мода е оценяван през 2010 г. на 1,7 милиарда евро, към които трябва да се прибавят и 450-те милиона евро само от продажбата на забрадки.

Турският моден стил достигна и Иран и арабските страни, по-специално монархиите от Персийския залив. "Тази година износът на ислямска мода е скочил с 300 процента", уверява Мехмет Атма, който поглежда към Индонезия, Филипините и Малайзия в търсене на нови клиенти.

С прилепнали дънки, с къси и вталени сака, с извадени на показ глезени,

днес жените наистина са се впуснали в истинска надпревара на въображението, когато става дума за носенето на най-модерните ислямски покривала - забрадката с ресни или кашмирени шалове.

Върху тях цветни стъклени брошки или магнити, украсени с имитация на диаманти, заменят едно време примерните фиби.

А под покривалото косата се завързва с парче плат, така че да се създава впечатлението, че отдолу се крие пищен кок. В Турция, където веждите на жените се епилират във формата на арки, хората са стигнали все пак до консенсус.

Жените трябва да са красиви, когато са в семейна среда и скромни, когато са в обществото. Те трябва да покриват цялото си тяло с изключение на лицето, ръцете и краката.

"За нас червената линия, която не трябва да се прекрачва, е деколтето и дължината над коляното", казва Ербу Буюкдаг, главната редакторка на сп. "Аля".

"Ние не показваме и бельо", допълва тя. За сметка на това списанието не отстъпва пред късите сака и широките панталони, пред незабулените и гримираните манекенки.

"Те са такива, каквито са у дома си.

Ние не искаме нашите манекенки да са секси или бляскави, а да са чаровни и естествени",

посочва главната редактора с усмивка и с искри в погледа.

Студентката Рабия, чиито гримирани с черно очи се открояват благодарение на ябълковозелената забрадка с флорални мотиви пък признава, че: "Забрадка като моята може би не е много ислямска, но онова, което е от значение, е нашето отношение към Бог.

Има жени, които са много набожни и които не си покриват косите. Така че не бива да съдим никого." Рабия допълва, че тя лично е избрала да носи забрадка от 12-годишна и се радва, че може по този начин да се подчинява на божиите заповеди.

Сп. "Аля" беше наречено "Вог"-ът на ислямското було" от турски и чужди издания и си навлече едновременно гнева и на духовниците, и на привържениците на светската държава.

Прекалено консервативно според едните, или не особено консервативно според другите, това турско списание, което твърди, че има тираж като на местните издания на "Ел" и "Вог" (тоест между 20 хил. и 30 хил. броя), разкрива съществуването на една нова турска потребителка - заможната мюсюлманка, която хем е вярваща, хем иска да бъде в крак с модата.