П рез 2012 г. Валентин Хрюнер спасява малко лъвче и сам го отглежда в парк за диви животни в Ботсвана. Това поставя началото на едни невероятни отношения.
Сега
една изумителна сцена се повтаря всеки път, когато се видят – младото лъвче скача върху Хрюнер и го държи в любящата си прегръдка.
"Откакто лъвчето се появи, което беше преди три години, не съм напускал лагера. Понякога отивам за една нощ в града, за да свърша нещо по работа, но като изключим това, съм тук с лъва", разказва Валентин.
Животното, на което се е посветил е Сирга – лъвица, която спасил от капан, създаден от фермер, на когото му било писнало да стреля по животни, които плячкосвали добитъка му.
"Лъвовете бяха убили другите две или три малки в клетката, а
майката беше изоставила последното лъвче. Тя беше много малка, може би на около 10 дни",
казва Хрюнер.
Фермерът Вили де Грааф помолил Валентин да опита да спаси малкото и той го завел в резервата, финансиран от Де Грааф, ставайки осиновител на лъвчето, "хранейки го и грижейки се за него".
Сирга сега е много по-голяма, но все още, когато Хюрнер отвори клетката ѝ, тя възторжено се втурва да го поздрави, буквално обвивайки лапи около врата му.
"Това се случва всеки път, когато отворя вратата. Невероятно е и е толкова емоционално такова животно да скочи и да ме прегърне.Но предполагам, че в това има смисъл.
В момента около нея няма други лъвове и вероятно за нея аз съм като един от нейния вид.
Аз съм единственият ѝ приятел. Лъвовете са социални котки, така че Сирга винаги е щастлива да ме види", разказва Валентин Хюрнер.
Той е категоричен, че лъвицата няма нужда от обучение как да ловува, защото това е заложено в инстинктите ѝ. Хюрнер я води да ловува поне три пъти седмично. Разходките им отнемат между 5 и 7 часа.
След първото убийство на Сирга, Валентин не е сигурен дали за него все още е безопасно да се доближава до любимката си. Но тя му позволява да влезе при нея.
Сега той довършва животните, които лъвицата не успява да убие достатъчно бързо.
"Малко е жестоко, защото когато улови антилопа и я държи на земята и след като антилопата се умори, с едно захапване Сирга може да я убие. Но тъй като за нея това е нещо много вълнуващо, тя продължава да си играе като котка с мишка", споделя Хюрнер.
Вили де Грааф е дал на Валентин 500 хектара за създаването на мини парк, в който Сирга да броди свободно, но
няма да бъде пусната в дивата природа, не защото може да не оцелее, а защото е загубила страха си от хората.
криза, която тихо расте" />
