Яна Титова е най-младата актриса на Народния театър "Иван Вазов" (NationalTheatre.bg).
Тя завършва актьорско майсторство за драматичен театър през 2007 г. в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов, а година по-късно получава престижната награда "Аскеер" за изгряваща звезда в "Три сестри" от Чехов в постановката на Крикор Азарян в Младежкия театър "Н. Бинев".
Освен на театралната сцена, Яна играе и пред камерата. Тя участва в "Църква за вълци", "Индийско орехче", "Прага 18".
А сега се появява и в два нови български филма - "Стъпки в пясъка" с режисьор и сценарист Ивайло Христов и "Кецове" с режисьор и сценарист Валери Йорданов.
В момента чаровната актриса можем да видим и в най-новата постановка на Александър Морфов "Полет над кукувиче гнездо", която има седем премиерни дати през декември.
Ролята й в спектакъла е на предизвикателната танцьорка Кенди, която Макмърфи, изигран от актьора Деян Донков, кани, за да отнеме девствеността на неговия нов приятел Били Бибит (Иван Бърнев).
Повече за актрисата научете от самата нея в интервю, специално за Vesti.bg:
- Какви са първите ти спомени свързани с изкуството, първо на театър или на кино си ходила?
Ходих да гледам един детски театър, деца играеха за деца. После се записах в тази школа. Толкова красиво беше всичко и някак си реших, че това е нещото.
В киното първото нещо, което снимах беше за една пловдивска телевизия. Бях толкова щастлива, че като ми се обадиха, тичах от осмия етаж до първия и щях да се пребия, за да кажа на децата от беседката, че ще снимам филм.
Беше супер драматична роля. Снимахме в домове за сираци и беше много гадно за чувствително дете, каквото бях. Спомням си, че ревах много и не и те си помислиха, че съм някаква гениална актриса, още от малка, пък на мен наистина ми беше мъчно за тези деца, въобще не съм играла тогава.
- Според теб изкуството трябва ли да е социално ангажирано?
Да. Мисля, че трябва да е социално ангажирано. Поне хората които правят изкуство трябва да имат позиция и някак си трябва да дават гледна точка, тяхната гледна точка и техните ценности, да ги представят на публиката и това да бъде разпознато... смятам, че изкуството трябва да възпитава вкус.
- Има ли нещо, което винаги правиш преди да излезеш на сцена или пред камера?
Имам си дребни суеверия и съм забранила да ми се казват нови, за да не ги възприема, защото смятам че те като цяло са недостатък.
- Всъщност възприемчива ли си към чуждото мнение и поглед. Влияеш ли се от хората?
Мога да се повлияя само ако хората, които ми го казват, са ми страшно важни, когато тяхното мнение е важно за мен. Иначе не.
- Възможно ли е да се влюбиш в някой колега, докато го гледаш да играе готина роля?
Да, мога. Може това да е нещото, което да ме провокира, някой човек да ми стане интересен, а преди това да не ми е бил. Да го видя на сцена и страшно много да ми хареса.
- А любовта помага ли в професионалното развитие?
Ами зависи от човека, който е до теб. Аз лично съм имала до себе си човек, който ми е помагал при взимането на решения, но също така той ми попречи в други неща. И според мен при актрисите специално е много трудно, или поне на мен ми е, да намеря някакъв човек, който ме приема с професията. Оказа се, че всички в крайна сметка са много ревниви. А пък да ревнуваш актриса...
- Вярваш ли в любовта?
Да! Вярвам. Как иначе? Аз само в това вярвам.
- Кой е режисьорът, с който най-много ти харесва да работиш, който успява да те провокира във вярната за ролята посока?
Засега това е Александър Морфов. Хората, които по-някакъв начин са ме провокирали, са проф. Крикор Азарян и Александър Морфов. Виждам, че в театър "Иван Вазов" хората имат близко до моето отношение към тази професия.
- Как си представяш Народния театър след 5 години?
Поне това, в което аз вярвам е, че ще се играят страхотни представления и че никога няма да има билети.
- Ако ти трябва да си избереш главна роля в едно от тези бъдещи представления, кое ще е то и коя ще е ролята?
От едно известно време искам да изиграя Лора в "Нирвана" на Константин Илиев, много ми харесва.
- Кой е твоят Яворов?
Ами за Деян съм си мислила или Цветан Алексиев. Не знам. Трябва да е много чувствителен. Деян е много чувствителен, но може би не иска да го показва.
- А как се сдобива човек с номинация за жена на годината?
Не знам! Отиваш някъде, играеш и в същия момент ти се обаждат, за да ти кажат "Ти си номинирана". Ама, как, защо? Не знам откъде се сетиха.
- Кое е последното нещо, което си чула и много те е развълнувало?
История за много възрастни мъж и жена, сигурно на по 80 години, които се влюбват в старчески дом. Любовта между старите хора... даваш си сметка, че нищо не е окончателно и нищо не свършва с някаква възраст. И всяко нещо винаги може да ти се случи, дори на 100 години.
- Как ще посрещнеш празниците?
Специално на 31 декември играем "Полет над кукувиче гнездо" в Народния театър. Искаме да сме част от празника на хората и в този специален ден да им кажем, че най-важното нещо е да не се страхуват от себе си. Така ще прекарам празниците - с приятели, колеги и зрители.
