Пълните салони и шумният възторг на публиката са гарантирани, както става винаги на негови представления. А този път режисьорът-любимец поставя в центъра на сцената друг, още по-голям любимец - Камен Донев.
Зрителите, освен откровеното забавление, могат да разберат защо "Самоубиецът" е най-дълго забраняваната пиеса в 74-годишната история на СССР. 60 години никой не е имал право дори да споменава това заглавие - и при вожда Й. В. Сталин, и при злополучния псевдореформатор Н. С. Хрушчов, и при създателя на застоя Л. И. Брежнев, и при Андропов и Черненко.
Чак през 1987 г., при М.С. Горбачов, когато железобетонът на болшевизма започва да се разпада и дори политическата милиция губи властта си, "Самоубиецът" успява да се появи на сцена в Москва.
Като влезе в залата на Народния театър, зрителят, който поназнайва нещичко за трагичната съветска история, веднага разбира защо е била страшната забрана. Останалите зрители, макар и по-бавно, също имат възможност да се ориентират.
Режисьорът и художникът Никола Тороманов са превърнали сцената и част от красивия салон на театъра в едно от чудовищните съветски изобретения - комунална квартира.
Там всички заедно варят чай и картофи, заедно пият и изтрезняват, гледат заедно телевизия, флиртуват или се ненавиждат пред другите, споделят си клюки на опашка пред клозета.
Там се разиграва драмата на неудачника лентяй Семьон Семьонович Подсекалников, който в пореден пристъп на най-обикновен глад и трудно осъзната неспособност да се научи да свири на... туба, твърди, че "животът е ужасен" и безотговорно споменава пред жената и тъщата, че би посегнал сам на живота си.
Тук някъде завършва разсмиващата до сълзи част на спектакъла на Морфов и започва потискащата. Необмислено споделеното намерение на Подсекалников вади на сцената традиционното празнодумство на интелигентите, тарикатлъка на търговците, мъглявите нелепости на писатели и композитори, лицемерието на свещеника, превзетата вятърничавост на т.нар. леки жени...
Горкият Николай Ердман (1900-1970) бил сравняван с Гогол и Сухово-Кобилин, без успех го защитавали Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков. Но бил заточен в Сибир за "контрареволюционни литературни произведения". Написал сценариите за най-любимите филми на Сталин ("Веселите момчета" и "Волга, Волга"), но името му било заличено в надписите.
Спасил кожата, но не му позволявали да припари до Москва. А по едно време зловещият Ю.Л. Берия го назначил за... драматург на Ансамбъла за песни и танци на НКВД!
Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нищо за театъра. Занимава се със сценарий за анимационни филми, приказки и пр.
През 1948 г. получава Сталинска премия за сценария на ужасния филм "Смели хора", но и това не помага на "Самоубиецът" да бъде разрешен.
Александър Морфов: "Това не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. Една много светла в основата си идея трябва да остане след този спектакъл. Един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно.
Текстът е почти на Ердман, изчистил съм някои неща, които са твърде социалистически, за диктатурата на Сталин, които просто нямат връзка със съвременния човек. Това е една история за един обикновен малък човек.
Малкият човек и в Русия, и в СССР, и в САЩ, е същият малък човек, който е и тук. По какво се различават те - че гледат различни канали телевизия и сигурно псувните им звучат по различен начин. Всъщност историята е за малкия човек, който най-после разбира какво означава да си истински човек, което той открива 30 минути преди смъртта.
Ако можем да се научим да гледаме на живота по същия начин, като че ни остават 30 минути, тогава сигурно по различен начин ще се държим в обществото, с близките си и децата си. Едва тогава можеш да проумееш, че животът ти минава напразно, че си живял, както казва героят ми, за статистиката.
Основната идея е да открием живота отново, да го открием и заобичаме, живот, в който имаме едно насъщно парче, колкото да се нахраним, не да се оядем, да пируваме. Да имаме до нас хора, които ни обичат, които се грижат и милеят за нас, хора, които ние също обичаме.
И какво повече му трябва на човек, за да бъде в крайна сметка щастлив?! Често смятаме, че той е ужасен, и започваме да се самосъжаляваме, да се самообвиняваме, да мислим за самоубийство. Но светът е толкова красив - когато не си тежко болен, когато хората около теб са здрави. Не бива битовите несгоди и малките проблеми да ни отказват от различния поглед..."
Камен Донев е звездата на "Животът е прекрасен", а до него са изключителните Светлана Янчева (тъща му Серафима Илинчина) и Рени Врангова (жена му Мария Лукяновна). Участват още Албена Колева, Пламен Пеев, Стефания Колева, Биляна Петринска и др. - общо близо 40 души.
Александър Морфов постави "Животът е прекрасен" в София, след като с художника Никола Тороманов работиха върху суперпродукция в Националния театър в Букурещ по "Посещение на старата дама" от Фр. Дюренмат.
Сега му предстои работа в Израел - "Великолепното женско обаяние на сцената" от американския драматург и сценарист Джефри Хатчер.
След това българският режисьор ще се завърне в Москва, където му постави "Декамерон" - нова версия на неговия хит от сцената на Народния театър в София преди години.
Последвайте ни
