Започна новият сезон на галериите

През септември художественият живот в София не иска да остане незабелязан, в сянката на Пловдив, където тези дни е безспорният център на арт събитията изобщо - с Есенния салон на изкуството, с Националните есенни изложби в Стария град, с прегледа на съвременно изкуство After Ego в "Баня Старинна".

На „Шипка" 6 до 11 октомври са представени избрани картини от

творчеството на починалата преди четири месеца Лиляна Русева (1932-2009)

- автор от поколението художници, което навлезе в българското изкуство през шейсетте години на ХХ век "с особена способност за самоанализ и творческа саморефлексия", както пишат за нея специалистите.

Неизменно интересът й е към човека - и в голямоформатните фигурални композиции, и в портретите, и в интимните живописни жанрове - голо тяло, пейзаж...

Съпругата на Светлин Русев предизвикваше интерес и с новаторското смесване на жанровите характеристики.

Най-известните картини на Лиляна Русева в сегашната изложба са "Автопортрет", собственост на СГХГ, портрети на Йордан Радичков, Мария Гигова, Лили Игнатова, произведения от колекцията на семейството, както и от сбирките на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и художествените галерии в Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас.

Поклон към друг автор с посвещение на 75-годишнината от рождението му е

ретроспективната изложба на Петър Дочев (1934-2005)

в Софийската градска галерия (от 14 септември до 11 октомври).

Петър Дочев е свързан със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Той навлиза трайно в художествения живот през 1963 г. Фигурите в платната му са едри, върху чисти фонове. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности.

Индустриални пейзажи рисува през 70-те години, когато работи като главен художник в "Кремиковци". По онова време художникът се опитва от всеки елемент от подтискащата действителност на металургичния комбинат да направи изкуство.

В периода 1975-2005 г. художникът живее и работи в родното си село Лесидрен, Ловешко.

Възпоменателна изложба на Димитър Лалев (1953-2007)

- един от най-енигматичните и самобитни художници в българското изобразително изкуство, ще бъде подредена от 14 септември до 6 октомври на четвъртия етаж на "Шипка" 6.

"Един неразгадаем лабиринт от страсти, иконографска сдържаност, живописни прозрения, естетизирана аналитичност и библейска мъдрост", казва за него кураторът на изложбата Димитър Грозданов.

И добавя: "Стилът му е специфичен със собствена образност - условността и схематизмът са съчетани с езическа, цветна експресия, с пастелни гами в библейските сюжети. Във всички негови произведения интересът му варира от сакралната езическа тематика до мотивите с християнски тайнства."

В изложбата ще бъдат показани платна от различни творчески периоди: негови ранни произведения, портрети от 1985 г., от първата му самостоятелна изложба, както и късни творби, свързани с детството му, с библейските сюжети и т.н.

Димитър Лалев е правил илюстрации на книги („Божа майка" на Дора Габе, „Ромски приказки", „Турски приказки", „Книжка - сбъдница" от Иван Цанев), изписал е църкви в с Требич, гр. Сопот, с. Бегунци.

Изключителната изложба

"От Жул Паскин до Йоан Левиев. Художници евреи от България"

е подредена в Националната галерия за чуждестранно изкуство до 23 септември. Организирана е по повод 100- годишнината от освещаването на Централната софийска синагога.

Синагогата е сред най-големите сефарадски синагоги в Европа и най-голямата на Балканите. Построена е в периода 1905-1909 г. от австрийския архитект Фридрих Грюнангер в духа на испано-мавританския стил и е съобразена с еврейските религиозни традиции.

Изложбата е представена в залата на Националната галерия за чуждестранно изкуство, където са изложени творбите на световноизвестния художник Жул Паскин (1885-1930).

Изложени са 26 творби от 11 художници евреи от България. Може да бъде обявена и като изложба на художници евреи - класици в съвременната история на българското изобразително изкуство. От Жул Паскин (или Юлиус Пинкас, роден във Видин), Мордохай Бенцион, Давид Перец, Елиезер Алшех, Султана Суружон, Соломон Бенун, скулпторът Борис Шац, Марко Бехар, Сами Биджерано-Сабин, Жак Авдала до Йоан Левиев.

Експозицията следва историческата хронология на творческия път на тези художници без да са търсени естетически паралели в индивидуалния им изказ, като акцентът е върху живописното творчество на всеки един от тях.

Творбите са подбрани от фондовете на най-престижните институции за изобразително изкуство: Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, колекцията на Организацията на евреите в България "Шалом" и частни колекции: "Ателие - колекция" на акад.Светлин Русев, колекция Иван Радев, колекции Авдала и Жана Бехар.