Театър: От днес до 1783 г. и обратно

С�и �ийският театрален сезон започна с пълна сила. За по-малко от две седмици повечето театри представят първите си премиери.

Народният театър "Иван Вазов" бе готов още в края на септември с новото предизвикателство, подготвено от Явор Гърдев. След поетия риск и последвалия успех с "Козата или Коя е Силвия"от Едуард Олби сега режисьорът отново е на Камерната сцена със скандална пиеса, за която на афиша (като предупреждение или с рекрламна цел) е написано:

"Препоръчителен родителски контрол (16 г.). Ненормативен език".

Пиесата е "Ръкомахане в Спокан" от Мартин Макдона, който на 27 годишна възраст е бил първият писател след Шекспир с четири пиеси, играещи се по едно и също време на Уест Енд в Лондон.

Явор Гърдев обяснява, че Макдона е е сред родителите на така наречения In-Yer-Face театър. Театър, който не се препоръчва за подрастващи, който е безочливо агресивен или провокативен.

"Настъпвайки (като на небрежна увеселителна разходка) всички болезнени зони в сферата на политическата коректност (расова, полова, културна и социална), този забележителен автор стресово я тества за устойчивост и надеждност в удържането на конфликти на социалното дъно.  И тя, уви, не издържа теста", казва режисьорът.

В първите отзиви се казва, че на сцената е забъркана "взривоопасна смес от насилие, лудост, мании и комплекси, препраща към "Туинпийкс", "Мълхоланд Драйв" и "Трейнспотинг"...

Младежкият театър "Николай Бинев" започва сезона с нов спектакъл за малките зрители и този път той е по любима книга -

"Карлсон, който живее на покрива"

от Астрид Линдгрен.

В сценичната версия и постановка на Венцислав Асенов, който на тази сцена направи вече "Малкият Мук", централно място е определено за новия член на трупата - Герасим Георгиев-Геро в главната роля.

А останалите актьори изпълняват още 36 роли - интригуващо пише в програмата.

Театър "Българска армия" мечтае за репертоарен удар с премиерата на

нов текст, постановка и музикално оформление на Камен Донев.

"Кръщене" е нарекъл пиесата авторът-режисьор, който този път се опитва да философства и признава, че задава банални на пръв поглед въпроси: "Как живеем. Какво всъщност е животът?

Сатиричният театър "Алеко Константинов" отбелязва 70-та годишнина от рождението на своя най-успешен автор - Станислав Стратиев (1941-2000).

Театърът открива

драматургичния талант на Стратиев

 когато той вече е издал четири книги с разкази и е публикувал десетки фейлетони. На 11 февруари 1974 г. е премиерата на първата му пиеса "Римска баня".

Следват 11 постановки по негови текстове: "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996), "Мотиви за кларинет" (2001), "Римска баня" (2006).

Спектаклите по Станислав Стратиев само в Сатиричния театър са играни над 1500 пъти.

"Максималистът" беше с Кирил Варийски и Константин Коцев в главните роли. Сега я поставя Гаро Ашикян, който е избрал млади актьори.

В абсурдната комедия на Стратиев става дума за един нов гардероб, който... говори с човешки глас.

Програмата "70 години от рождението на Станислав Стратиев" включва вече излезлия албум "Стратиев и Сатирата" и още две предстоящи премиери - "Животът, макар и кратък" с режисьор Василена Радева и колаж, озаглавен "Лека форма на тежка депресия" с режисьор Йонко Цонев.

Изненада подготвя Театър "София", където младият режисьор Стайко Мурджев прави спектакъл по

текст от 1783 г. - драмата "Коварство и любов" (Kabale und Liebe) от Фридрих Шилер

- един от най- значимите текстове за театър, създадени на немски език.

На сцената ще бъдат звезди - в главните роли са Калин Врачански и Ириней Константинов.

"Коварство и любов" е  историята на двама обичащи се млади и тяхната невъзможност да бъдат заедно в свят на политически машинации, болезнена ревност, погубващ дуализъм на чувствата, разрушителни действия.

Драмата е истинска дисекция на любовта и нейните неподозирани измерения и неизброими превъплъщения. Любовта между мъжа и жената,  любов между поколенията - деца и родители.

Амбицията на спектакъла е да запознава съвременния човек с епохата на Шилер и неоспоримото му припознаване със съвремието ни.