Си ийският театрален сезон
започна с пълна сила. За по-малко от две седмици повечето театри представят първите
си премиери.
Народният театър "Иван
Вазов" бе готов още в края на септември с новото предизвикателство, подготвено
от Явор Гърдев. След поетия риск и последвалия успех с "Козата или Коя е Силвия"от Едуард Олби сега режисьорът отново е на Камерната сцена със скандална пиеса,
за която на афиша (като предупреждение или с рекрламна цел) е написано:
"Препоръчителен родителски контрол (16 г.).
Ненормативен език".
Пиесата е "Ръкомахане в Спокан"
от Мартин Макдона, който на 27 годишна възраст е бил първият писател след Шекспир с четири пиеси, играещи се по едно и също време на Уест Енд в Лондон.
Явор Гърдев обяснява, че Макдона е е сред родителите на така наречения In-Yer-Face театър. Театър, който
не се препоръчва за подрастващи, който е безочливо агресивен или провокативен.
"Настъпвайки (като на небрежна увеселителна разходка) всички болезнени зони
в сферата на политическата коректност (расова, полова, културна и социална),
този забележителен автор стресово я тества за устойчивост и надеждност в
удържането на конфликти на социалното дъно.
И тя, уви, не издържа теста", казва режисьорът.
В първите отзиви се казва, че на сцената е забъркана "взривоопасна
смес от насилие, лудост, мании и комплекси, препраща
към "Туинпийкс", "Мълхоланд Драйв" и "Трейнспотинг"...
Младежкият театър "Николай Бинев" започва сезона с нов спектакъл за малките зрители и този
път той е по любима книга -
"Карлсон, който живее на
покрива"
от Астрид Линдгрен.
В сценичната версия и
постановка на Венцислав Асенов, който на тази сцена направи вече "Малкият Мук",
централно място е определено за новия член на трупата - Герасим Георгиев-Геро в
главната роля.
А останалите
актьори изпълняват още 36 роли - интригуващо пише в програмата.
Театър "Българска армия" мечтае за репертоарен удар с премиерата на
нов текст,
постановка и музикално оформление на Камен Донев.
"Кръщене" е нарекъл
пиесата авторът-режисьор, който този път се опитва да философства и признава, че задава банални на пръв поглед въпроси: "Как живеем. Какво всъщност е животът?
Сатиричният театър "Алеко Константинов" отбелязва 70-та годишнина от рождението
на своя най-успешен автор - Станислав Стратиев (1941-2000).
Театърът открива
драматургичния талант на Стратиев
когато той вече е издал четири книги с
разкази и е публикувал десетки фейлетони. На 11 февруари 1974 г. е премиерата
на първата му пиеса "Римска баня".
Следват 11 постановки по негови текстове: "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар
и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата
страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996), "Мотиви за кларинет"
(2001), "Римска баня" (2006).
Спектаклите по
Станислав Стратиев само в Сатиричния театър са играни над 1500 пъти.
"Максималистът" беше с Кирил Варийски и Константин Коцев в
главните роли. Сега я поставя Гаро Ашикян, който е избрал млади актьори.
В абсурдната комедия
на Стратиев става дума за един нов гардероб, който... говори с човешки глас.
Програмата "70 години от рождението на Станислав Стратиев" включва вече излезлия
албум "Стратиев и Сатирата" и още две предстоящи премиери - "Животът, макар и кратък" с режисьор
Василена Радева и колаж, озаглавен "Лека форма на тежка депресия" с режисьор
Йонко Цонев.
Изненада подготвя Театър "София", където младият
режисьор Стайко Мурджев прави спектакъл по
текст от 1783 г. - драмата "Коварство
и любов" (Kabale und Liebe) от Фридрих Шилер
- един от най- значимите текстове за театър,
създадени на немски език.
На сцената ще бъдат звезди - в главните роли са Калин
Врачански и Ириней Константинов.
"Коварство
и любов" е историята на двама обичащи се млади и
тяхната невъзможност да бъдат заедно в свят на политически машинации, болезнена
ревност, погубващ дуализъм на чувствата, разрушителни действия.
Драмата е истинска дисекция на
любовта и нейните неподозирани измерения и неизброими превъплъщения. Любовта
между мъжа и жената, любов между поколенията - деца и
родители.
Амбицията на спектакъла е да запознава съвременния човек с епохата на
Шилер и неоспоримото му припознаване със съвремието ни.
Източник:
Младежки театър
