О перацията по "реабилитирането" на Реймънд Чандлър от френското издателство „Галимар“ е същинско криминално разследване на редакторско-преводачески своеволия и прекроявания, за да се открие красотата на оригинала.
След Втората световна война и историческия десант в Нормандия във Франция започва масирано издаване на американски романи. След години обаче се оказва, че при превода книгите са били съкращавани, а преводите - доста далеч от оригинала.
Сред "най-малтретираните" е криминалният роман, като особено осакатени са текстовете, излизащи в създадената от издателя Марсел Дюамел „черна“ поредица - Serie noire на „Галимар“.
Причина е желанието за постигане на мигновено разпознаваем облик (еднотипни корици) и лесно смилаемо подравнено звучене (еднообразни жаргонни преводи) на книгите с тази марка (колкото и различни да са те). За поредицата имало и друго изискване - всяка от книгите да не надхвърлят 254 стр.
Издателска политика, увенчала се с несравним успех сред читателите. Но на каква цена?
Представа за това дава бездната, отделяща понякога оригиналното от френското заглавие. В случая с Чандлър „Дългото сбогуване“ се появява на френски като „Навахо тип“, „Плейбек“ като „Шаради за загубеняци“.
Френското заглавие на „По-малката сестра“ хвърля в смут Чандлър. Съществува негово писмо до „Драги ми, Дюамел“, в което той разтревожено пита какво означава изразът Fais pas ta rosière, с който е окичена „По-малката сестра“. Писмо, останало без отговор. За пояснение, изразът отвежда към древен френски обичай по селата най-добродетелното девойче да се окичва с венец от рози. Сиреч нещо от рода на: Не ми се прави на девственица, на света вода ненапита...
Тук му е мястото да се припомни цитат от „По-малката сестра“: „В този живот покрай доброто се случват и лоши неща.“ Доброто: привличане на повече читателите. Лошото: осакатяване на жанра, грубо адаптиране към френската действителност, несръчно пренасяне на жаргона в странни, граничещи с безмисленост метафори.
Знаменателно редакцията на „черната“ поредица е настанена „на тъмно“ в мазето на издателството.
Излизане на светло
От 1995 в поредицата Quarto, ръководена от Франсоаз Сибиел, издателство „Галимар“ предлага възстановени в своята цялост текстове на "малтретирани" автори.
Преди четири години излезе пълна колекция на романите на Дашиъл Хамет в нови преводи, поверени на специалисти, които обаче накрая се изпокарали помежду си.
Затова към Чандлър е възприет друг подход. На Сирил Ломоние бива поверена трудна и неблагодарна задача. Да извлече най-доброто от съществуващите преводи, като попълни грубите пропуски и съкращения, отстрани преводаческите фантазии, възстанови структурата на фразата и характерното изразяване на персонажите, та прости типове от предградията на Лос Анджелис да не говорят като френски селяни от началото на ХХ век!
Поради забрана на наследниците (самите те пипнали тук-там някои съвсем излезли от употреба изрази) без преработване са включени само двата превода с подписа на Борис и Мишел Виан: „Големият сън“ и „Дамата от езерото“.
Разбираемо, правят се известни уговорки, че при подобен кърпеж има какво още да се желае. Все пак френските читатели най-сетне се срещат с истинския Чандлър благодарение на „Разследванията на Филип Марлоу („Големият сън“, „Сбогом, моя красавице“, „Високият прозорец“, „Дамата от езерото“, „По-малката сестра“, „Дългото сбогуване“, „Плейбек“) от поредицата Quarto на „Галимар“. Уводът уточнява, че стотици страници, липсващи досега на френски, са възстановени.
Най-драстичен е случая с „Дългото сбогуване“: при първата си поява на френски през 1954 г., стегнат в менгемето от 254 стр., текстът е бил съкратен с една трета!
