Желаещите да видят "на живо" художника бяха толкова много, че залата с около 300 места беше претъпкана. Може би още толкова позакъснели и не намерили места следяха лекцията от фоайето.
На базата на 80 диапозитива, собственост на брюлския музей и документиращи различни проекти на творческата двойка Кристо - Жан-Клод, авторът нехронологично, но строго логично разказа за минали проекти и бъдещи планове.
На темпераментното и увлекателно повествование вероятно биха могли да завидят мнозина професори по изобразително изкуство. А след лекцията Кристо в свободен диалог с публиката демонстрира и качества като способността за бърза реакция и спонтанен хумор, което му донесе още повече аплодисменти.
Запитан от дама в залата дали могат да се очакват "огромни и прекрасни" нови проекти в Германия маестрото простичко отвърна:
Всичко е възможно!
След което млад участник във форума се поинтересува дали в такъв случай не се е замислял да опакова луната, а не по-малко спонтанният отговор гласеше:
"Ще ви отговоря с думи на Жан-Клод: Преди много години от НАСА ни запитаха дали не можем да направим нещо заедно с тях, а Жан-Клод отговори: "Вие качете други хора там горе и ние ще дойдем".
На въпрос от публиката, свързан с проекта "Чадърите", осъществен след 5 години планиране и получаване на съответните разрешения в Калифорния и Япония през септември 1991 г., художникът предложи неочаквана дефиниция за изкуството си: "Това, което ние правим, е нещо като поетична колонизация на пространството".
Както стана кристално ясно от диалога с многобройната публика и с журналистите, получаването на разрешенията за реализация е сред най-усилните и скъпоструващи етапи на всеки отделен проект.
Вътрешното министерство на САЩ, обясни художникът, не е свързано с обществената сигурност и с полицейски функции, а с администрирането на държавната земя, съставяща около 20 на сто от територията на огромната страна.
Така например за отлагания с десетилетия проект "Над реката" в щата Колорадо са изготвени две експертизи - от екипа на Кристо и Жан-Клод и от външен екип, определен от вътрешното министерство. На обща стойност 6,5 млн. долара, които били платени от авторите.
Кристо напуска България през 1956г.
Както е известно Кристо набира средствата за проектите си, отказвайки спонсорства, единствено от продажбите на предварителни материали за творбата и чрез заеми. Затова логично-последователно прозвуча и отговорът на въпроса дали няма намерение да посети "старото си отечество", т.е. България:
"Не, аз напуснах България през 1956-а и никога не съм се връщал. Жан-Клод и аз сме на 75 години и нямаме нито един ден за губене, посещавайки места, към които нито ние, нито нашето изкуство има интерес. Ние посещаваме само страни, които проявяват интерес към нашето изкуство. А какъв е интересът на нашето изкуство? Да бъде купувано."
(През цялото време художникът говори за покойната си съпруга, като че ли тя е още сред живите.)
А кой осъществен проект Кристо цени най-много? Отговорът му бе под формата на контравъпрос - отново лаконичен, предизвикващ смях и ръкопляскания: "Господине, имате ли деца?"
Всеки наш проект е част от живота ни
Все пак за репликата от Дойче Веле, че и човек, обичащ еднакво всичките си деца, знае кое от тях какви добри страни има, световноизвестният художник намери и по-различен отговор:
"Ако се завърнем към нашата гледна точка към проектите ни: обичаме ги и им се радваме. И винаги това е като едно завръщане към нашето минало. Към нашата младост.
Спомням си ярко как през 2007 г. се завърнахме в Австралия, вече не бяхме млади, при онези стръмни, остри скали с вълните и акулите под тях. А Жан-Клод каза: "Със сигурност сме били напълно луди! Да опаковаме тези скали, където е толкова ветровито и опасно."
Със сигурност това е било така, защото сме били така млади, та това беше през 1969 г.! По принцип всеки наш проект е част от живота ни. И затова е незабравим."
Източник: dw-world.de
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
