Н овата Национална галерия на България ще бъде открита в четвъртък, 28 май, във великолепно преустроените ( от „Главболгарстрой” по проект на архитект Янко Апостолов) зали на бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство и сградата на някогашния Машинно-електротехнически институт (МЕИ) в центъра на София. Това е т.нар „Квадрат 500” между храма „Св. Александър Невски”, паметника на Васил Левски, бул. „Васил Левски” и ул. „Оборище”.
Във вторник и сряда входът е свободен за ученици и студенти, а от 14 ч. в четвъртък – за всеки. След това билетите ще струват 10 лв, и 6 лв. за ученици, студенти и пенсионери. Галерията ще бъде отворена от 10 до 18 ч., почивен ден ще е понеделник.
След дълги перипетии, протакане, спорове, скандали, некомпетентна и често злонамерена намеса на какви ли не хора, дори на министри през годините, днес първи журналистите видяха представителната експозиция.
Гид им беше лично авторът на идейната концепция академик Светлин Русев.
В 28 зали, на четири етажа, с площ от 16 000 кв. м е разгърната новата, уникална по своя мащаб и характер панорама, която включва над 2000 произведения на българското и чуждестранното изкуство (от общо над 42 000 в депата на галерията). Площта е половината от общата застроена площ – такива са общоприетите музейни норми, обяснява Слава Иванова, директор на галерията.
Експозицията е развита в хронологическите и географски рамки, зададени от спецификата на Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Според Слава Иванова експозиията представя периоди и стилови характеристики, разчупва стереотипни схващания, противостои на религиозни и идеологически трактовки. В нея съжителстват и кореспондират български творби от Възраждането до 90-те години на миналия век с произведенията на западно-европейски майстори от XV-ХХ в.
Наред с тях са показани и образци на изкуството на Азия, Африка и Америка от миналото хилядолетие до наши дни. „Реализацията на този нетрадиционен подход, основан преди всичко на визията, на естетическото търсене на паралели на базата на чистия образ, не би била възможна без наличието на огромен опит и познания в сферата на визуалните изкуства. Разработката на концепцията и реалното й претворяване в тази единствена по рода си у нас експозиция принадлежат на акад. Светлин Русев”, обяснява Слава Иванова.
Вижте още за галерията във видеото:
А ето как големият художник акад. Светлин Русев защитава своята реализирана идея:
„Идеята за новата галерия е далече от механичното сливане на двете галерии, а за изграждане на принципно различен музей, в който развитието на българското изкуство и колекции на Галерията за чуждестранно изкуство, запазвайки своята автентичност, владеят пространството по начин, който остойностява и българското класическо, и българското модерно и съвременно изкуство. Подобен възглед дава възможност за нов прочит и ново показване в пространствени, смислови и стилово-пластически връзки, развитието и проблемите на българското изкуство в съизмеримост с европейските и световни тенденции, особено за изкуството на 20-и век. Заедно с това в самостоятелни пространства са обособени сбирките на изкуството на Африка, Индия с християнско изкуство на Гоа, Югоизточна Азия, Япония, Мексико, Виетнам…
Сега, когато виждаме известни френски постимпресионисти до Никола Петров и Елена Карамихайлова, големите живописци от кръга на „поетичната реалност“ до Бенчо Обрешков и Борис Иванов, Андре Лот до Вера Недкова или Кислинг до Борис Елисеев и Карл Йорданов, Васил Бараков до Вламенк, Ненко Балкански до Корнелиу Баба, или Иван Ненов с цяла група испански автори, привърженици на структурното начало, синтетичните пластики на американски автори до простотата и синтеза на българските скулптори, суровата форма на „Трета класа“ на Иван Фунев до изящните пластики на Константин Мьоние с подобна сюжетна и идейна линия, разбираме колко е необходим за националното ни самочувствие подобен прочит.
В световната практика са известни различни типове музеи и на съжителство на отделни колекции – национални и чужди, и на специфични сбирки, на определени направления, и на такива, в които историята на изкуството живее като единен и цялостен организъм. В цялото пространствено решение е търсено, колкото национално определеното, толкова и универсално значимото като тенденции и като съдържание, и като стилистика. В определен смисъл търсенето на сюжетна връзка и във времето, и в пластическите и идейни проблеми с европейските тенденции, връща на българското изкуство изгубеното и проиграно време за участие в процеси, в които има своя автентичен национален принос…”
Акад. Русев вярва че непредубеденият зрител, независимо дали е изкушен от професионални пристрастия или не - ще открие в новата Национална галерия истински духовен дом. „Иска ми се да вярвам, че влезлият с негативно предубеждение зрител ще излезе пречистен и вярващ в съзидателните възможности и на днешния ден на българската култура”, завърши той.
Предстои Министерството на културата да осигури средства за преустройството на неотдавна освободилото се от наематели южно крило на т.нар. „Квадрат 500”. Там ще има още две големи експозиционни зали и общодостъпна библиотека на Националната галерия.
Луксозен албум с експозета от доц. Д-р Ружа Маринска и акад. Светлин Русев представя колекцията на галерията.
Учудващо засега не се намират желаещи да организират книжарница и сувенирен магазин в галерията – един изключително печеливш бизнес в цял свят. Обявената обществена поръчка се провалила заради отсъствие на кандидати.
