В звездния актьорски екип са Валентин Ганев, Жорета Николова, Светлана Янчева и натоварилия се по време на заключителните репетиции и с ролята на министър на културата Владимир Пенев.
В Народния театър "Иван Вазов" Владимир Пенев участва в още две постановки - "Идиот 2012" по Ф.М Достоевски и "Терапевтът" от Елена Алексиева. Ангажиментите му в Театър 199 са в "Приятнострашно", "Дуети" и "Кралицата майка", а в Малък градски театър "Зад канала" - в "Златни мостове и Секвоя" и "Арт".
В "Морски пейзаж", както в много от другите си пиеси, знаменитият американски драматург Олби се концентрира върху човешките взаимоотношения и връзки, в случая - между две семейни двойки. Някои критици определят пиесата за драма, но тя всъщност е сатирична притча близо до абсурда
"Все още има праисторически риби на дъното на океана. Възможно е те да еволюират. Това е пиеса за антропоморфното приспособяване, за развитието и обвързването. Това не е абсурд,това е метафора. Нещата еволюират или деволюират. Всичко винаги е някакъв процес на мутация с цел оцеляване.
Оцеляват най-приспособимите. Дали е за добро, или не - не знам, но със сигурност така е по-интересно. В хода на пиесата еволюционният модел се ускорява с милиарди обороти", казва Едуард Олби.
Казва го, защото едната двойка са застаряващи, живели уж щастливо и с много деца и внуци, а другата... - другата са тритон и русалка, излезли от морските дълбини.
Тритонът е с тяло на получовек и полуриба - това играе Владимир Пенев, а русалката е Светлана Янчева...
"Мутираш или изчезваш! Това предрича "Морски пейзаж", където миналото среща настоящето, сушата - морето, а животът почти прелива в смъртта", казва режисьорът Петър Денчев.
По думите му в бездната на въпроса кои сме днес, след като животът ни е почти преминал, и можем ли да продължаваме да живеем без вяра и въображение, без наивност и желание за промяна, се ражда тревожното усещане дали сме живи въобще, ако отказваме да се променим.
Възрастната двойка се опитва да намери изход от апатията, а Едуард Олби прави своето изследване на човешкото съществуване и "състояние". Нашето представление се концентрира върху потока на живота като кръговрат, където енергията не може да бъде изгубена, а фантазията е възможност за избавление в сянката на смъртта, обяснява режисьорът.
В Народния театър преводът е на Красимира Джисова, а сценографията и костюмите на Чавдар Гюзелев.
Премиерата на "Морски пейзаж" е била през 1975 г. в театър "Сам С. Шуберт" на Бродуей под режисурата на самия Едуард Олби. Но авторът започва да пише още през 1967 г. Първо създал две по-кратки пиеси - "Смърт" и "Живот" - с идеята да ги обедини и представи като драма в две части. В продължение на осем години всяка от тях претърпяла значителни промени и се превърнала в самостоятелно произведение.
Така от първата се ражда драмата "Всичко е свършено" (1971), а втората дава началото на "Морски пейзаж" (1974).
Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна, завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Автор е на стихове, разксази и на романите "Тъй, както мъж целува жена, която обича" и "Тихото слънце". Получавал е награди от литературни конкурси. "Жената от миналото" по Роланд Шимелпфениг в театъра в Пазарджик е дебютът му на професионална сцена. Поставил е "Карнавал" от Жорди Галсеран в Стара Загора и "Медея" по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски в Русе.
Последвайте ни
