"Търси се стар клоун" е пиеса от румънския драматург Матей Вишниек, която Марин Янев представя заедно със своите състуденти, приятели и колеги Илия Добрев и Стефан Мавродиев. Които също вече стават на 70.
Пиесата разказва за стари хора и им се видяла съвсем подходяща. Трима пенсионирани клоуни отиват на кастинг и докато чакат журито да ги види, си говорят. Ивайло Христов, когото и тримата майстори наричат "момче", се е захванал да ги режисира на камерната сцена на четвъртия етаж на Народния театър "Иван Вазов”.
В отговор на въпрос дали това представление е равносметка, Марин Янев напомня, че "мислещият човек си прави равносметка ежедневно. Не чака, за да си каже: Това стана 80 на сто, това 60 на сто, а това изобщо не се получи."
"Не съм учил за счетоводител, за да си правя баланс на лъжите, които са съпровождали живота ми, на конюнктурата, която без съмнение съпътства всяка кариера. Мисля, че знам кой съм. Или може би се лъжа, че знам кой съм. Така или иначе, имам версия за себе си, без да живея със самочувствието, че съм всезнаещ. Непрекъснато се опитвам да проумея човека и непрекъснато търпя успехи и провали в опознаването му”, каза актьорът неотдавна в интервю.
Роден е на 17 февруари 1943 г. във Варна. През 1967 г. завършва ВИТИЗ при проф. Боян Дановски. Работи в театрите във Варна, Пловдив, "Сълза и смях", а от 1985 г. е в Народния театър.
Запомнени негови роли на сцената са Макмърфи в "Полет над кукувиче гнездо" (1977), Мъжът в "Нирвана" от К. Илиев (1983), Андреев в "Есента на един следовател" от Г. Данаилов (1984), Хенри в "Камината" от М. Минков, Господа в "Църква за вълци" от П. Анастасов (1998, "Аскеер" за поддържаща мъжка роля), Бубнов в "На дъното" по Максим Горки, проф. Сантана в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, Сър Тоби в "Дванадесета нощ" от Шекспир, Симеонов-Пишчик във „Вишнева градина” от А.П. Чехов…
Участва във филмите „Козият рог“, „Дърво без корен“, „Къде живееш?“ , „Константин Философ”, „Забравете този случай”, „Васко да Гама от село Рупча”и др.
Зрителите разпознават великолепния му глас в героите на много популярни филми и телевизионни сериали - "Семейство Сопрано", "Наричана още", "Съдружници по неволя", "Монк".
Изключителна звезда става през 1977 г. когато театралната публика полудява по неговия Макмърфи в знаменитата постановка на "Полет над кукувиче гнездо" с режисьор Красимир Спасов” в "Сълза и смях".
За този шумен успех, високо оценен и от зрителите, и от театралите, Марин Янев има особено мнение - помни го с радост, разбира се, но и малко му е криво, защото има още близо сто роли в театъра и в киното и с право си харесва поне десетина от тях.
С неподражаемото си чувство за хумор уж се оплаква, че в един италиански филм изиграл луд и после му възложили още осем роли на луди в киното.
"…Родителите ми ме заразиха с бацила театър. Баща ми работеше в театъра като театър-майстор. Отговаряше за декорите, всичко зад завесата, без актьорите. А майка ми беше гардеробиерка на костюмите. Цялото ми детство е пропито с грим, театрален прах и мирис на декори. И досега нося аромата на театъра, онази специфична миризма, която влезе ли у теб, няма излизане...
Моят любим жанр е трагикомедията. Страшно го обичам и мисля, че той най-вярно отразява човешката душевност. В душата на човека живеят и двете състояния. Животът решава кое от тях ще се покаже на повърхността," разказва актьорът.
Последвайте ни
