Избирането на българката за носител на приза Action for Women не е зависело нито от директора на фестивала Марко Мюлер, нито от италианското или българското министерство на културата, така че не може да става въпрос за натиск от страна на политически сили върху фестивала.
Това разяснява в интервю за в. „Новинар" директорът на Националния филмов център (НФЦ) Александър Донев:
- Вярно ли е, че Мишел Бонев е продала филма си на RAI за 1 милион евро?
- Това се нарича предварителна откупка на права. Да, има такъв договор и е при мен. Последното писмо, което имаме, е от 17 февруари и в него RAI Cinema уведомява "Романтика ентъртейнмънт" - продуцентската фирма, че не възразяват реализацията на филма да бъде в копродукция с българското дружество "Романтика", което кандидатства за субсидия от НФЦ.
Това е обичайна практика за финансиране на филмопроизводството чрез предварителна откупка на правата. Това дава възможност на RAI Cinema да разпространява филма в Италия.
И в същото време RAI има право да получи отчисления от продажбите на други територии, съответни на тяхното дялово участие в производството на филма.
- Това не обвързва ли българската държава със задължения?
- Не, това не е кредит, а финансиране от RAI, за да получат един филм. По договор той ще бъде излъчен през 2011 г.
Основанието ние да подпомогнем филма бе, че той вече си беше осигурил на практика 90% от финансирането. Ние сме последната финансираща институция, която осигурява последните 10% от стойността на филма.
- Кога "Сбогом, мамо" ще бъде разпространен в България?
- След като бъде показан в Италия. Това вероятно ще бъде пролетта на следващата година. БНТ или друга телевизия трябва да преговаря и да сключи договор...
- "Сбогом, мамо" спечели субсидия след втория си опит в НФЦ? Защо?
- Много български филми се явяват за втори път. Дори "Мисия Лондон" не беше подкрепен първия път. Всеки втори филм, ако не мине на една комисия, се явява на следващата.
Между двете комисии авторите продължават да работят върху сценария. Много от нещата, които втората комисия е посочила като забележки спрямо сценария, са подобрени във финалния вариант на "Сбогом, мамо".
Критиките и упреците на членовете на комисията са взети под внимание и много от проблемите в окончателната версия на филма са отстранени.
Всички членове на комисията се изказват положително за перспективите за зрителски успех на този филм. Той събра 61% от максималния брой точки.
Това е единият аргумент, който ми дава право да финансирам филма. Вторият, който е много важен, е споразумението за сътрудничество в областта на филмовите копродукции между България и Италия, което дълги години не беше захранвано с реални проекти.
Не бива да се заблуждаваме - Италия е стратегически филмов партньор. След САЩ най-много чуждестранни продукции, заснети в България, са италиански.
Имах представата в момента, в който Мишел Бонев кандидатстваше в НФЦ, че има поредица от италиански проекти, които проучват възможността да дойдат в България. И те наистина дойдоха.
Два игрални филма - "Капитанската дъщеря" и "Генерал Дела Ровере", бяха заснети тази година с участието на голям брой български професионалисти.
Общият размер на инвестицията до момента е 4 милиона евро, които са влезли в българската киноиндустрия и икономика благодарение на италианските филми, заснети в България. А предстои да се снима една суперпродукция догодина.
Но има още нещо, което българската преса отказва да разбере и да коментира. В Италия искат оставката на министъра на културата заради разрушаване на паметници на културата. В България искат оставката на министъра, защото иска да запази паметниците на културата. Става въпрос за Несебър.
- Какво смятате за протеста на киноасоциациите срещу новия проект за изменение на Закона за филмовата индустрия?
- Първо трябва да се каже, че това допълнение ще действа само през 2011 г.
Второ - мотивът за да се внесе тази поправка на първо място са съдебните дела, които кинематографистите започнаха за неизпълнението на Закона за филмовата индустрия през последната година.
И трето - трябва да се знае, че поправката е внесена директно в Комисията по бюджет и финанси. Тя не е минала през Министерството на културата и нито то, нито Комисията по култура са били информирани за наличието на такава поправка.
До голяма степен тази поправка е следствие на крайно неадекватните, макар и в моралната си същност основателни, протести на кинематографистите, които започнаха във Варна.
Проблемът на кинаджиите е, че те не търсят диалог в момента, а дефинитивно поставят своите искания, които не са адекватни на икономическата ситуация в страната. Изпълнението на тези искания означава голяма част от бюджета на МК да отиде за филмови проекти, което неминуемо ще ощети други дейности на министерството.
- Как си обяснявате тази атака срещу филмовия център и Мишел Бонев заради филма "Сбогом, мамо"?
- Комплексни са причините. Традиционно италианските продукции предпочитат да снимат в България, а не в Сърбия, Румъния или Македония. Така че завръщането на страната ни отново на този пазар, според мен е подразнило определени хора.
Освен това проблемът на Мишел Бонев е, че тя е възприемана като чужденка както в Италия, така и в България. И това неминуемо настройва местните авторитети и структури, които се грижат предимно за своите собствени членове.
От друга страна, този филм по някакъв начин влезе в разрез с един традиционен тип проекти, финансирани от фондовете на НФЦ. Проекти, ориентирани по принцип към по-загадъчни сюжети и които потенциално биха имали успех на определени фестивали.
Наред с това италианското кино гледа на фестивала във Венеция като на своя територия, а тази година единственият награден италиански филм беше този на Мишел Бонев.
Кинематографистите на Апенините предпочитат да изпращат най-силните си филми в Кан, разчитайки, че каквото и да пратят във Венеция, ще бъде наградено. Тази година това не се случи и може би това е породило ревност към филма на Мишел Бонев.
------------------------------
Пълният текст на интервюто на Александър Донев в „Новинар" - на novinar.net.
Източник: novinar.net
Последвайте ни
