Шангри-Ла не е мит, а реалност. От незапомнени времена разпалва въображението на хората. Считало се, че последователите на учението "пунг гон" могат да преодолеят силата на земното притегляне и да преминат в пространството с удивителна скорост.
Идеята за господстваща раса, надарена с мистически сили и свръхестествени способности, се оказва привлекателна както за окултистите, така и за нацистите, които с всички средства дори в 1945 г. търсели тази тайнствена страна и обител. Не e известно да са я открили, а Шангри-Ла остава една мечта - за царство на блажения покой, където се изпълнявали всички човешки желания.
Точно на това тайнствено място през 1945 г. се разбива военен самолет с 24 пасажери на борда. 21 души загиват, трима се спасяват - двама войници и една красива жена от Женския армейски корпус. Ранени и в окаяно състояние, оцелелите очакват да бъдат спасени. Проведената спасителна операция е най-мащабната и невиждана до този момент операция през Втората световна война.
Шангри-Ла, туземци канибали, непроходими джунгли, изпаднали в безизходица американски летци и една дама, необикновена спасителна операция. Сигурно ви звучи като фантасмагория, но цялата история е истина.
Мичел Зукоф, американски журналист и преподавател, описва историята на тримата оцелели в книгата "Изгубени в Шангри-Ла". Самият той отива до изгубения свят на канибали от каменната ера в Нова Гвинея, за да намери доказателства и да открие останките от катастрофиралия самолет.
Открива и единствения жив участник в тогавашните събития. Ърл Уолтър, водач на спасителния екип парашутисти, описва хората, местата и събитията толкова ярко, колкото нито един документ не би могъл. Предоставя на Зукоф журнала, който е водил по време на мисията, албуми с изрезки и десетки снимки, които е направил.
Зукоф намира и личен дневник, както и множество фотографии. Разсекретени военни документи: свидетелски показания, карти, лични архиви, писма, записи на радиовръзката "земя-въздух". Една от най-забележителните му находки е филмова лента, дълга няколкостотин метра, запечатала развоя на събитията.
"На бюрото, където пиша тази история, има късче разтопен метал, взето от самолетните останки, което наподобява чепата човешка фигура. То е вещественото доказателство, че колкото и невероятно да звучи тази история, всяка дума в нея е истина", пише Мичел Зукоф.
Мичел Зукоф е преподавател по журналистика в Бостънския университет. Писал е за сп. "Ню Йоркър", сп. "Форчън" и други национални и регионални издания. Като репортер във в. "Бостън Глоуб" Зукоф е обявен за финалист за наградата "Пулицър" за разследваща журналистика. Награждаван е също от Американското дружество на редакторите на вестници. Живее в Нютън, Масачузетс.
Може да купите книгата "Изгубени в Шангри-Ла" с 13% отстъпка от тук
криза, която тихо расте" />
