Най-успешният през последните години български театрален (а и филмов - с „Дзифт") режисьор вече е поставял Олби - „Пиесата за бебето" на сцената на Театър 199.
Едуард Олби три пъти е носител на наградата „Пулицър", два пъти - на „Тони". Най-известни сред пиесите му са „Случка в зоопарка" (неговият дебют през 1958 г.), „Кой се страхува от Вирджиния Уулф", „Деликатно равновесие", „Три високи жени" - все играни на много сцени в България в продължение на последните 40 години.
Сега Олби гледа в София "Пиесата за бебето" и "Кой се страхува от Вирджиния Улф" в "Сълза и смях".
Последната пиеса е преведена от Харалампи Аничкин, а Явор Гърдев още не издава кои ще са тримата актьори на сцената - една жена и двама мъже. Сигурно е, че художник, както винаги при Гърдев, ще е Никола Тороманов.
Новата му пиеса е определена в Ню Йорк за „скандална" и „провокативна", "срамна" дори, но и за най-успешната, поставена този сезон на Бродуей.
Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой - женен човек, е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, свързана с трогателна любов към коза със сигурност не съществува в световната драматургия.
Жанрът, разбира се, както е почти винаги при Олби, е трагикомедия.
Ето някои неща, които Едуард Олби каза на среща с театрали и журналисти:
"... Мисля, че винаги си заслужава човек да живее в настоящето. В една от пиесите ми на въпрос кога е най-добре да се живее една от героините отвръща: "Сега. Винаги." Във всички времена винаги е имало най-различни проблеми - и социални, и политически, и икономически. Но нека не забравяме китайската поговорка: "Да не дава Господ да живееш в интересни времена!"
... Приех поканата на Явор Гърдев най-напред, защото той хареса пиесата ми - това винаги е силна предпоставка за появата на добро професионално приятелство. Но по-важното в случая беше, че той разбра за какво става въпрос в нея. А и изглежда като добър човек...
Изцяло се доверих на неговия избор на актьорите. Чудесно е, че те изглежда разбират за какво става дума в пиесата ми и въпреки това искат да играят в нея!
... Винаги се учудвам, че нещата, които шокират хората в дадена театрална постановка или филм, са същите, които те практикуват в ежедневния си живот. Както е писал Тенеси Уилямс, това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост, интелектуалният мързел, пълното безразличие. Нещата, които шокират толкова много хора днес, обаче обикновено са недоосмислени остатъци от детството им или от лошото поведение на техните родители.
... Безразличието на съвременния млад човек към театъра ще се пребори с работа. Трябва да просвещавате хората, да им покажете още отрано що е велика картина, как звучат струнните квартети на Бетховен, да ги изложите на влиянието на прекрасни книги, да ги накарате да четат и да гледат театър.
Убеден съм, че ако хората са образовани в тази област, ще обръщат нужното внимание на изкуствата - поне в САЩ именно липсата на подобно образование е причината за липсата на интерес към театъра у младите.
... Един драматург трябва да се научи да прави няколко неща по-добре от останалите хора. Първо той трябва да умее да гледа по-внимателно на всичко около него и да чува по-прецизно начините, по които различните хора си служат с езика.
Драматургът също така трябва да е наясно, че няма двама души, които да говорят по абсолютно еднакъв начин, да имат същия запас от думи или образование или пък еднакво желание за общуване. Всеки човек е уникален в своя изказ. Сигурно ще е от полза, ако писателят има за какво да пише, макар че познавам мнозина драматурзи, които са постигнали комерсиален успех, без да притежават това умение..."
Последвайте ни
