За първи път на български - скандална книга на Оскар Уайлд

Най-скандалната книга на ирландския писател, драматург, поет и философ Оскар Уайлд - „De Profundis: Глас от бездната" излиза за първи път на български език в превод от оригинала.

Издателска къща "Персей" дава възможност чрез тази книга да се надникне в най-съкровените мисли на Оскар Уайлд (1854-1900) в най-преломния момент от неговия живот - присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора.

През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича "Бози", стават любовници и връзката им продължава до май 1895 г.

Оскар Уайлд е на върха на славата, когато е арестуван за "възмутителна проява на неприличие с друг мъж", което според тогавашното британско законодателство било престъпно деяние.

След съдебен процес, който се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Докато излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от лорда, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия.

Така се ражда "De Profundis: Глас от бездната" - дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.

Всъщност Уайлд не озаглавява произведението, а името "De Profundis", което в превод от латински буквално означава "от дълбините", е избрано от неговия приятел Робърт Рос, на когото писателят поверява ръкописа, тъй като затворническите власти му забраняват да го изпрати на лорда.

Инструкциите на писателя към Рос са да направи две копия и след това да изпрати ръкописа на лорд Дъглас. Но Рос не спазва инструкциите, изпраща копие на лорда и запазва оригинала. Самият лорд Дъглас твърди, че не е получил писмото, адресирано до него.

През 1905 г. Рос публикува версия на "De Profundis", от която обаче са извадени всички споменавания на лорд Дъглас. Четири години по-късно Рос дарява оригиналния ръкопис на Британския музей с условието, че те ще го пазят в тайна поне 50 години.

Това е съобразено с желанията на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на своето семейство, правейки всичко възможно синовете му Кирил и Вивиан да се избавят от неговата скандална репутация.

С

есето "Душата на човек при социализма",

също включено в сегашното българско издание, Уайлд с гръм и трясък се включва в ожесточения дебат между либерали и консерватори относно положителните и отрицателните страни на социализма.

Есето е публикувано през 1891 г., когато Оскар Уайлд за първи и последен път разсъждава върху социалните и политическите аспекти на своята естетична философия. По онова време той смята, че единственият начин да се достигне същинския индивидуализъм е по пътя на социализма.

За него съвършеният човек е антисоциален анархист, подчиняващ се единствено на своите собствени закони. Идеите, които ирландецът излага в своето есе, както и неговите заключения и аргументи са смели, оригинални и дори скандални за времето си.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин в семейство на хирург и поетеса. Младежът има влечение към знанието и постига отлични резултати в Дъблин и Оксфорд. Чарът и екстравагантния му стил на обличане го правят видна фигура в лондонското общество.

През 1884 г. се жени за Констанс Лойд, дъщеря на заможен адвокат, от която има двама сина - Сирил и Вивиан.

Оскар Уайлд работи като журналист, а литературният му успех идва на 34 години, когато публикува "Щастливият принц и други приказки" - отдавна влезли в златния фонд на класиката за деца.

През 1890 г. издава единствения си роман - "Портретът на Дориан Грей". Между 1879 и 1895 пише девет пиеси, които са обичани и се играят до днес - "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Саломе" (1896), "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895) и др.

Творческата му кариера бележи връх, но в личния си живот е нещастен. Освободен е от затвора в Рединг през май 1897 г., а здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция и умира от менингит на 30 ноември 1900 г.

Предишно издание на български на "De Profundis" в първия му, непълен вариант има от 1914 г.