Ирански филм триумфира на "Берлинале"

И�н �нският филм "Надер и Симин: Раздялата" (Nader And Simin, A Separation) спечели Голямата награда "Златна мечка" на 61-ия Международен кинофестивал в Берлин.

Филмът на режисьора Ашгар Фархади беше сочен за фаворит още от началото на феста, който по всеобщо признание тази година не се отличава с особена конкуренция.

Лентата разказва за брак в криза, но е повод за изследване на класовите разделения в иранското общество, на иранския религиозен консерватизъм и на местната съдебна система. Историята е разказана с напрежение, типично за трилър.

38-годишният Ашгар Фархади спечели преди две години "Сребърна мечка" в Берлин за най-добър режисьор за "По повод Ели".

Победата за филма е още по-голяма, защото целият актьорски състав спечели и наградите за мъжка и женска роля, нещо безпрецедентно за голям международен фестивал.

"Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля получиха Пейман Моади, Шабаб Хосеини и Сарех Баят, а "Сребърна мечка" за най-добра женска роля - актрисите Лейла Хатами, Сарина Фархади и Баят Сарех.

"Никога не съм вярвал, че ще спечеля тази награда. Последният път, когато бях тук, изобщо не си представях, че пак ще се върна на тази сцена", каза режисьорът победител.

"Искам да използвам повода, за да се обърна към иранския народ, да кажа, че мисля за него, за страната, в която съм израснал и в която научих какво е история", допълни Фархади.

"Иранският народе е един велик народ, един търпелив народ, един добър народ. Искам да спомена тук и Джафар Панахи.

Вярвам, че неговите проблеми скоро ще бъдат разрешени и се надявам, че той ще може да дойде тук идната година", заключи победителят.

За най-добър режисьор на "Берлинале" бе отличен германецът Улрих  Кьолер за германо-френско-холандската продукция "Сънна болест"(Schlafkrankheit) - разказ за разрухата в западноевропейско семейство, посветило се в продължение на 20 години на хуманитарна работа в Африка.

Специалната награда на журито "Сребърна мечка" получи унгарският филм "Торинският кон" (The Turin Horse) на режисьора Бела Тар.

Той започва с широкоизвестен епизод от живота на философа Фридрих Ницше, който през 1889 г. в Торино се намесил, за да спре издавателството на един кочияш върху неговия непослушен кон. Случката презивикала фатален срив у и без това тежко болния Ницше и до края на дните си той не произнесъл нито дума.

Но филмът се занимава с живеещите в уединение кочияш-фермер, неговата дъщеря и със самия кон.

Деветчленното жури на Международната федерация на филмовата преса (ФИПРЕССИ),  в което участваше и българската критичка Ингеборг Братоева, отличи също филма на унгарския режисьор.

Наградата за най-добър сценарий спечелиха Джошуа Марстън и Андамион Муратай за "Опрощението на кръвта" - разказ за кървави вражди накъде в Албания.

Председател на журито на "Берлинале" тази година беше Изабела Роселини. В журито трябваше да бъде и иранският режисьор Джафар Панахи. Той обаче беше осъден през декември в родината си на 6 години затвор заради дейност, подкопаваща устоите на държавата държава.

На Панахи е забранено за 20 години да напуска Иран и да работи в областта на киното. Това решение предизвика бурната реакция на международната общност.

На откриването на фестивала преди 10 дни на сцената беше оставен празен столът, на който трябваше да седне Панахи.

Почетна "Златна мечка" при 3-минутни оглушителни аплодисменти бе връчена на 80-годишния актьор Армин-Мюлер Щал. Той се е снимал в над 130 филма. Кариерата му започва в края на 50-те години на миналия век в тогавашната ГДР, където той се превръща в любимец на публиката. През 1976 г. заради подпис под протестна декларация срещу комунистическия режим му е забранено да участва и в киното, и в театъра, и в телевизията.

През 1980 г., за да се отърват от него, властите му разрешават да се прехвърли във ФРГ, където той също става звезда. Когато години по-късно Армин-Мюлер Щал прочита досието си в Щази (Държавна сигурност), разбира, че най-близък приятел непрекъснато е доносничил за него. Но актьорът никога не назовава името на този човек.

През 1989 г. той се преселва в САЩ, където до днес живее в Калифорния и също печели популярност в редица холувудски продукции.