"Богдана и на 20, и на 30 х 2"
и в София - в Sofia Live Club в подлеза на НДК.
Издателката Божана Апостолова от "Жанет 45" твърди, че биографичната книга дава на читателя точно това, което той очаква - много лична среща с обаятелната певица и публична личност Богдана Карадочева.
Заглавието препраща направо към незабравимия шансон за силната жена, която отстоява любовта като смисъл, но не и като зависимост:
"Ех , момичета -
и на 20, и на 30 по две
- даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене... "
Изповедни и красиви,
любими на поколения българи,
песните на Богдана Карадочева не биха били такива без нейния вълнуващ контраалт, без елегантността на изпълнението и аристократизма на цялостното й сценично поведение.
"Музика, музика. . . чувам я навсякъде. В дъжда по керемидите, в минаващия трамвай, в детския смях, във вятъра през клоните на кестените. . . " - признава певицата.
Самите нейни песни са биографичен разказ като естествено продължение на музиката и срещите със сцената, другите музиканти, публиката, политиката, любовта, семейството, децата, вярата в Бог...
Издателите са убедени, че откровената книга представя не само позициите за изкуството и живота на една чувствителна и интелигентна жена, но очертава и биографията на епохата.
Освен за интимния свят на човека, песните на Богдана Карадочева разказват и за българския порив към един по-добър живот, възпламеняват с енергията за промяна, която беляза първите години на демокрацията:
"Господи, дай на България път, светлина, свобода".
Голямата певица излиза на сцената още 14-годишна, а официалният й дебют е в някогашния салон на БИАД, на ул. "Раковски" 108 в София на следобедните концерти на "Студио 5" Вили Казасян.
"Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз", каза Богдана за прекрасния музикант.
Нейният баща, известния търговецна кожи Иван Карадочев, е бил убит в трудов лагер край Ловеч в годините на комунистическия режим.
Богдана печели Голямата награда на фестивала "Златния Орфей" през 1969 г. През 70-те години е толкова популярна и обичана, че властите са принудени да й разрешат да пътува из Европа и тя пее с големи звезди от онова време - Салваторе Адамо,Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Джозефин Бейкър.
През 80-те започва да работи с композитора певец Стефан Димитров, който става и неин съпруг, записва обичани шлагери в дует с Васил Найденов. След 1989 г. участва в политически прояви на СДС.
В интервю за БГНЕС Богдана Карадочева казва:
"Случайно започнах да пиша автобиография.
Моята приятелка, голямата поетеса Маргарита Петкова (редактор на книгата) и Стефан Димитров ме накараха да я издам, каза тя. Нямам претенции за писане, имам претенции, че съм написала истината, каквато я помня.
В живота има и черно, и бяло, и синьо, и зелено, животът е пъстър. Много спомени имам, може би най-щастливият миг беше, когато си родих сина си.
... Първите песни, които почнах да пея, са в стил шансон и той е най-свободният стил, няма ограничения в музиката и сега го отстоявам".
Тя винаги е била политически ангажирана, но признава - не разбира нито от политика, нито от икономика, но възприема политиката емоционално и не случайно тя беше човек, който беше по площадите и по сцените със своето присъствие и музика, за да помогне за промените.
"Аз и сега съм готова да пея на избори. Все пак България не е тази, която беше", казва Богдана Карадочева.
Според нея ситуацията не е толкова драматична, ние като че ли приемаме нещата много драматично.
В книгата са включени и нейни текстове за песни, които са известни на всички, които обичат българската музика.
"Първо чувам музиката, после нагласям думите", така Богдана обяснява своите текстове, които не възприема като поезия.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!