"Богдана и на 20, и на 30 х 2"
и в София - в Sofia Live Club в подлеза на НДК.
Издателката Божана Апостолова от "Жанет 45" твърди, че биографичната книга дава на читателя точно това, което той очаква - много лична среща с обаятелната певица и публична личност Богдана Карадочева.
Заглавието препраща направо към незабравимия шансон за силната жена, която отстоява любовта като смисъл, но не и като зависимост:
"Ех , момичета -
и на 20, и на 30 по две
- даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене... "
Изповедни и красиви,
любими на поколения българи,
песните на Богдана Карадочева не биха били такива без нейния вълнуващ контраалт, без елегантността на изпълнението и аристократизма на цялостното й сценично поведение.
"Музика, музика. . . чувам я навсякъде. В дъжда по керемидите, в минаващия трамвай, в детския смях, във вятъра през клоните на кестените. . . " - признава певицата.
Самите нейни песни са биографичен разказ като естествено продължение на музиката и срещите със сцената, другите музиканти, публиката, политиката, любовта, семейството, децата, вярата в Бог...
Издателите са убедени, че откровената книга представя не само позициите за изкуството и живота на една чувствителна и интелигентна жена, но очертава и биографията на епохата.
Освен за интимния свят на човека, песните на Богдана Карадочева разказват и за българския порив към един по-добър живот, възпламеняват с енергията за промяна, която беляза първите години на демокрацията:
"Господи, дай на България път, светлина, свобода".
Голямата певица излиза на сцената още 14-годишна, а официалният й дебют е в някогашния салон на БИАД, на ул. "Раковски" 108 в София на следобедните концерти на "Студио 5" Вили Казасян.
"Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз", каза Богдана за прекрасния музикант.
Нейният баща, известния търговецна кожи Иван Карадочев, е бил убит в трудов лагер край Ловеч в годините на комунистическия режим.
Богдана печели Голямата награда на фестивала "Златния Орфей" през 1969 г. През 70-те години е толкова популярна и обичана, че властите са принудени да й разрешат да пътува из Европа и тя пее с големи звезди от онова време - Салваторе Адамо,Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Джозефин Бейкър.
През 80-те започва да работи с композитора певец Стефан Димитров, който става и неин съпруг, записва обичани шлагери в дует с Васил Найденов. След 1989 г. участва в политически прояви на СДС.
В интервю за БГНЕС Богдана Карадочева казва:
"Случайно започнах да пиша автобиография.
Моята приятелка, голямата поетеса Маргарита Петкова (редактор на книгата) и Стефан Димитров ме накараха да я издам, каза тя. Нямам претенции за писане, имам претенции, че съм написала истината, каквато я помня.
В живота има и черно, и бяло, и синьо, и зелено, животът е пъстър. Много спомени имам, може би най-щастливият миг беше, когато си родих сина си.
... Първите песни, които почнах да пея, са в стил шансон и той е най-свободният стил, няма ограничения в музиката и сега го отстоявам".
Тя винаги е била политически ангажирана, но признава - не разбира нито от политика, нито от икономика, но възприема политиката емоционално и не случайно тя беше човек, който беше по площадите и по сцените със своето присъствие и музика, за да помогне за промените.
"Аз и сега съм готова да пея на избори. Все пак България не е тази, която беше", казва Богдана Карадочева.
Според нея ситуацията не е толкова драматична, ние като че ли приемаме нещата много драматично.
В книгата са включени и нейни текстове за песни, които са известни на всички, които обичат българската музика.
"Първо чувам музиката, после нагласям думите", така Богдана обяснява своите текстове, които не възприема като поезия.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
