дали западните служби не са могли да действат по-ефективно в сътрудничество с българските за по-бързото разкриване.
Това каза пред журналисти режисьорът Клаус Дексел, който представи продукцията "Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър" - разследване на едно от най-загадъчните политически убийства по време на "Студената война", представено на "София филм фест" (siff.bg).
Мотивите за убийството идват от София, технологията - от Москва, а най-вероятният извършител - от Копенхаген. Мишената е един писател, който трябва да замлъкне, отбелязват от екипа.
Търсенето и откриването на Франческо Гулино беше по-важно от много други въпроси,
обясни Дексел. Гулино или агент Пикадили - вече възрастен мъж от италиански произход с датско гражданство, и до момента е на свобода и се занимава с търговия с картини и антикварни предмети. Екипът на продукцията, работейки с много ум и немалко журналистически шанс, успява да ни го покаже в интервю в края на филма.
"Имахме късмет, че заварихме Гулино в една от къщите му, където не живее постоянно. Прие ни вероятно и затова, че българските му приятели от бившата "Държавна сигурност" са го успокоили, че всички документи са унищожени", каза режисьорът.
Поведението му е арогантно, както на всички сътрудници на тайните служби, обучавани да избягват отговори. Затова не трябва да се слушат думите му, а
да се гледат очите му - от тях може да се научи повече",
отбелязва Дексел.
Основното послание на филма е, че това, че убийството не е разкрито все още, се дължи не само на унищожаването на досиетата в България, нито на лошото партньорство на следователите от едната и от другата страна, а в голяма степен на
съзнателното прикриване на информацията от страна на британските служби,
каза българският продуцент Александър Донев. Продукцията показва ясно, че дори в демократичните страни тайните служби сами се поставят над общовалидните правила.
"Според датските закони не е имало достатъчно документи, така че Гулино да бъде задържан за по-дълго. Недоверието между тайните служби от двете страни на завесата при Студената война продължава до 1993 г., но информацията, която може да доведе свидетелствата до съд, не е предадена и до момента", каза Ричард Къмингс - бивш шеф на сигурността в Радио "Свободна Европа".
"Имаме човек, който живее в друга страна, не в Дания, и тъй като давността отдавна е изтекла по обвиненията в шпионаж, той не може да бъде преследван. Убийството на Марков е в Лондон, планирано е в България, остава въпросът кой може да разследва този човек и няма как той да бъде обвинен в Дания, защото там в момента не може да се повдигнат обвинения", добави Къмингс.
Дексел искал да снима филм за секретната лаборатория на КГБ за производство на отрови.
Сътрудникът му в Москва обаче прекратил проучванията, защото станало опасно. После Дексел прочел статия в пресата за използването на рицина от тайните служби и направил връзката с убийството на Георги Марков.
"На вечерята снощи Клаус ме попита как оценявам филма. Аз му отговорих, че е един великолепен и честен филм, но щях да бъда по-щастлив, ако филмът завършваше с обесването на Гулино", коментира журналистът от Радио "Свободна Европа" Димитър Бочев.
"Разбира се, работата на режисьора не е да беси, но след този филм и блестящите журналистически разкрития на Христо Христов, не би трябвало да остане и капка съмнение кой е физическият убиец. Но явно и западните служби не са си свършили работата както трябва. Без да омаловажаваме вината на комунистическите му палачи, искам да обърна внимание на факта, че един престъпник, за когото има достатъчно основания да бъде арестуван, дори само защото притежава няколко фалшиви паспорта, е на свобода и
ни гледа с цялото си дебелокожие и арогантност от екрана,
посочи Бочев. "Що се отнася до метафоричната страна на въпроса, убиецът на Марков е неговият литературен талант и няма да се уморя да повтарям, да противодействам на слуховете за някакво агентурно минало на Марков. Няма да се уморя да повтарям, че той бе агент само на собствената си съвест", каза още той.
В отговор на въпрос Дексел разкри, че кадрите от "Лубянка" във филма режисьорът купил за 500 долара от служител на КГБ през 2003 г. за предишния си филм, посветен на шведския дипломат Раул Валенберг.
Ричард Къмингс отбеляза, че това е първият филм, в който се посочва, че убиецът не е бил сам - били са екип от четирима или петима души, българи или руснаци.
2,5 години са били необходими за осигуряване на средства за продукцията. Работата е започнала през ноември 2011 г.
Досега филмът има три варианта - 93-минутна версия за голям екран, която е на СФФ, 53-минутна по поръчка на френско-германския тв канал "Арте" и 7-минутен разширен трейлър за културното предаване "Аспекте" на германската телевизия Це Де Еф.
Очаква се филмът да тръгне по екраните в България от април.
Последвайте ни
