Филмите на Ларс фон Триер готови да скандализират София

С офия Филм Фест (СФФ) започва за 18-и път с пълна ретроспектива на скандалния датски режсьор Ларс фон Триер.

Световната премиера на режисьорската версия на „Нимфоманка” се състоя на Берлинския кинофестивал, а в Дома на киното в София в петък, 28 февруари, започват прожекции на всички прочути произведения на човека, който в Берлин не каза нито дума, но се появи с черна фланелка с палмовата клонка на феста в Кан и надпис „Персона нон грата”.

Ларс фон Триер e eдин от малцината съвременни европейски режисьори, признат за новатор в киното. Някои дори екзалтирано го наричат „велик”. Това не винаги съвпада с оценката на зрителите, но наистина не е възможно човек да си представи кинематографията на последното десетилетие на ХХ век без филми като „Европа”, „Порейки вълните”, „Идиотите”, „Танцьорка в мрака”.

Филмите на Ларс фон Триер излизат от рамките на баналното, той търси нови изразни форми, разработва оригинални теми и проблеми. Благородническото „Фон Триер” е ироничен прякор на 57-годишния режисьор и сценарист заради демонстративната му надменност към всеки и всичко.

Първите му три филма са „Е-трилогия”, посветена на Европа: „Елемент на престъплението” (1984), „Епидемия” и „Европа”, който печели Специалната награда на журито в Кан.

В София ще бъдат показани и „Порейки вълните” (1996), „Идиотите” (1998) и „Танцьорка в мрака” (2000) - трилогията, посветена на темата за „доброто”, чрез която авторът изследва природата на женската безусловна любов. За „Порейки вълните” получава Европейската награда за най-добър филм, а Емили Уотсън е обявена за най-добра актриса. А „Идиотите” е най-шокиращата творба на режисьора в края на миналия век и предизвиква скандал.

„Танцьорка в мрака” с Бьорк и Катрин Деньов е музикална драма, отличена със „Златна палма” в Кан и с Европейската филмова награда за 2000 г.

През 1995 г. Ларс фон Триер и Томас Винтерберг основават авангардното филмово течение Догма ’95. Те създават манифест със строги правила, които връщат филмите към класическите ценности: сюжет, актьорска игра и смисъл, и абсолютно изключват специални ефекти и използването на високи технологии.

„Догвил” (2003) с Никол Кидман в главната роля е посветена на Америка, но е изцяло продукт на въображението на автора, тъй като той никога не е стъпвал в САЩ. Втората част е „Мандерлей” (2005).

„Aнтихрист” (2009) шокира всички в Кан, но донесе на признанието за най-добра актриса на Шарлот Генсбур.

В психологическия трилър „Меланхолия” (2011) две сестри търсят място в няколкото оставащи дни до края на света. Кирстен Дънст получава Наградата за най-добра актриса в Кан, филмът е обявен за най-добър в Европа за годината.

„Забрави за любовта!” е мотото на Ларс фон Триер в най-новия му филм „Нимфоманка”. Той е за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата й годишнина, разказана от нейната гледна точка – самообявилата се за нимфоманка Джо (в ролята е Шарлот Генсбур). Партнират й все известни мъже: Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Крисчън Слейтър, Уилям Деф.