В него някои виждат огледало на европейската музика, а други - просто израз на лош вкус.
Всичко започва през 1956 - телевизията е абсолютна новост, а единението на Европа е все още далеч.
Седем страни участват в първия конкурс на Евровизия, който е спечелен от швейцарката Лис Асиа.
Постепенно броят на участниците започва да се увеличава, а Гран При-то, както мнозина го наричат днес, се превърна в телевизионно събитие.
Но как се създава хит, който да допадне на всички нации?
Песенната надпревара прерастна в специфична поп култура, отвъд актуалните тенденции. Дълго време в конкурса нямаше място за пънк, рок или рап.
Люлка на звездите
Но ето че на 6 април 1974 г. европейските зрители станаха свидетели на рязка промяна: с ярки дрехи и една изненадващо рокаджийска песен на име Waterloo от евроестрадата в английския курорт Брайтън стартира световната кариера на една от най-успешните групи на всички времена.
Шведите АББА се наложиха с минимално мнозинство, но тяхната главоломна кариера бе същевременно стартов изстрел за многобройни други изпълнители от цяла Европа.
Ако някой е заслужил титлата Мистър Евровизия, то най-вече германският композитор Ралф Зийгел.
Между 1974 и 2009 г. той участва в конкурса с 19 песни. Най-големият му успех беше и единственото досега първо място за Германия.
Западът - потиснатото малцинство
Рухването на комунистическата система и разпадането на Югославия доведоха до рязко набъбване на участниците в конкурса на Евровизия.
Западноевропейците изведнъж се оказаха в малцинство, доминирано от Източна Европа и Балканите. Благодарение на всички тези нови страни, на евросцената проникнаха нови музикални течения и ритми.
Същевременно обаче започна да се дочува все по-остра критика към точковия регламент на състезанието.
Западноевропейците твърдят, че източноевропейците се сдружават, премирайки се взаимно с точки, което правело невъзможна победата на представителите на Запада.
Източник: "Дойче веле"
Последвайте ни
