Постановката е на Йонко Цонев и Светослав Пеев.
"В репертоара на Сатирата винаги е имало такова представление - тип кабаре", казва Пеев, който изпълнява и една от главните роли. "Искаме да забавляваме зрителите и затова казваме истината, но с шега. Защото ако го кажем така, както в началото на 90-те години Стратиев го е написал, то звучи зловещо", обяснява актьорът.
Той е изиграл в пиеси на Стратиев някои от най-успешните си роли - Иван Андонов в "Римска баня” (1974) и "Сако от велур” (1976), Виртуоза в "Рейс” (1980), Лекаря в "Максималистът” (1984), Директор на театър в "Балкански синдром” (1987)...
"Станислав Стратиев преди 20 години е знаел, вярвал е какво ще се случи в България, за да пеем днес, че е "страна за връщане, а не за живеене..." - допълва Светослав Пеев.
От сцената звучат болезнените сатирични констатации на писателя: "Че непрекъснато нещо не ни достига - ту свобода, ту робство, ту малко лудост, ту малко разум, ту социализъм, ту капитализъм... Че не ни достигаха мислещите, после не ни достигаха инакомислещите, след това - инакодействащите, после - инакогласуващите. Непрекъснато нещо не ни достига. Като има идеали - не достигат капитали, като има капитали - не достигат идеали".
В "Лека форма на тежка депресия" са включени и няколко предизвикващи и смях, и сълзи монолози от пиесата "От другата страна", които представя ветеранът на трупата Никола Анастасов.
Героите в "Лека форма на тежка депресия" са "идиоти, които бистрят политиката", както ги описва Светослав Пеев. Докато чакат светофара, те се забавляват с разсъждения върху неуредиците и абсурдите, компания им правят улични музиканти. Само че, времето минава, а светофарът продължава да свети червено...
Участват също Росица Александрова, Веселин Цанев, завърналият се в театъра Ивайло Калоянчев, младите Милена Аврамова, Мартин Каров и Петко Каменов, Константин Икономов, Красимир Куцупаров.
Сценографията е на Елица Андреева, музиката - на Юри Ступел.
"Лека форма на тежка депресия" е третият спектакъл от програмата на Сатиричния театър "70 години от рождението на Станислав Стратиев (1941-2000)" - след "Максималистът", поставен от Гаро Ашикян и "Животът, макар и кратък" на Василена Радева.
Последвайте ни
