Книга, написана от българин, участвал във Френския чуждестранен легион, излиза за първи път у нас. Представя я издателство "Сиела" (Ciela.bg).
"Повечето от имената в тази книга отговарят на имена на наистина съществували легионери, но това не е исторически документ, а роман.
Роман, в който съм събрал историите на моите бойни другари - с различен цвят на кожата, религия и националност, но обединени от идеали и морал, каквито рядко могат да се срещнат в днешния свят", пише легионер 187992.
Неговото име е Георги Лозев и през ноември той пристига в България, за да представи лично романа си, който е озаглавил "Аз легионерът. Френският чуждестранен легион - легенда и реалност".
Пловдивчанинът прекарва в Легиона (Legion-Recrute.com) повече от три години и напуска редиците му заради травма, която получава нелепо - докато играе футбол. Казва обаче, че този период е оказал най-силно влияние върху живота му.
"Всяка година хиляди млади хора от най-различни кътчета на планетата пристигат във Френския чуждестранен легион... Те са готови да умрат, без да задават въпроси, а и нямат право на това. Тяхното минало не съществува, а бъдещето им се диктува единствено от офицерите на техните роти.
Желязната дисциплина е в основата на общуването в тази уникална по рода си армия. Всеки легионер се е ангажирал да служи минимум пет години. Легионът става негово семейство...
На Коледа всички полкове празнуват. От последния войник до генерала, всички са заедно около празничната трапеза. "Легионът е твоето семейство" гласи един от девизите, а Коледа е семеен празник затова всички остават "вкъщи"...
Легионерът е повече от наемник, той е откъснат от всичко лично, неговият начин на мислене е под контрол, всяко негово действие е отбелязвано в личното му досие, а за всяко провинение го очаква тежък карцер", пише в предговора Георги Лозев.
От книгата му читателят ще научи как и защо се става легионер. Там отиват хора, готови на всичко, които са доведени до отчаяние - "хора, които не виждат перспектива в собствената си страна или просто авантюристи, търсещи силни усещания".
Самият той постъпва в редиците на Легиона през 1996 г. - в най-бурните времена на демократичните промени у нас - вероятно в търсене на себе си.
В редовете на "Аз легионерът" изпитанията да постъпиш и да останеш в него се превръщат в много повече от списък с дейности, разпределен по седмици. Обученията, походите, режимът, изпитите - зад всичко това стоят имената на мъже. Някои от тях стисват между зъбите напиращото "Не мога повече" и продължават докрай, но други се предават.
Както обяснява самият Георги Лозев (AzLegionerat.wordpress.com), това е много повече изпитание за психиката и волята, отколкото за мускулите.
Осъзнах, че пътят е моят живот, казва 37-годишният мъж, който се установява в Париж след края на военната си кариера, а след това отива в Того, за да създаде най-накрая дом (засега) в Никарагуа. Там се раждат двете му дъщери - Мелиса и Нели.
Това, за което той е абсолютно категоричен, е, че Легионът не е банда от престъпници и авантюристи. Там разликите в цветя на кожата, националността и религията нямат значение, а само физическата сила, благородството и моралът.
Единствената вяра, от която един мъж се нуждае там, е увереността в собствените му сили и ако тя е достатъчно голяма, той би могъл да превърне дори слабостта си в сила, твърди легионер 187992.
Френският легион е създаден през 1831 г. от крал Луи Филип, който решава да обедини в една военна част всички чуждестранни наемници, служещи на Короната.
Днес легионерите са 7699 и служат в 11 поделения.
Изпращат ги на мисии в Косово, Афганистан, Чад, Кот д`Ивоар...
