"Предпочитам мистерията пред знанието. Мистерията е в основата на всяка фикция“, думи на Джей Джей Ейбрамс.
Златното момче на телевизионните сериали, оставило подписа си под редица успешни и награждавани, от които е достатъчно да споменем „Изгубени“, режисьорът, който в момента работи над поредното продължение на легенда в киното („Междузвездни войни. Епизод VІІ“, филмът е очакван през 2015 г.), завладява нови територии. Наистина завладява!
Джей Джей Ейбрамс атакува литературното поле с агресивен рекламен клип, тайнствено черно-бяло видео, обещаващо нова среща с тревожещ странен свят, където хората не знаят кои са, откъде идват и къде отиват... Догадките дали не става въпрос за подготвителен обстрел преди избухването на новите Междузвездни войни бяха разсеяни от публикуването на романа с енигматичното заглавие S.
Този странен обект гравитира около творба на измислен автор, представен в предговора от неговия „преводач“ като един от най-оригиналните и влиятелни романисти на века, убит при неизвестни обстоятелства. Последната книга на този загадъчен автор „Корабът на Тезея“ разказва приключенията на S., мъж, страдащ от амнезия, насила качен на пиратски кораб. На първата пъжълтяла страница на книгата, издадена от несъществуващо нюйоркско издателство през 1949 г., фигурира печат на също толкова фиктивна библиотека...
Но заплитането на фабулата продължава. Втора история се наслагва върху първата. Кореспонденцията между студентка по литература и докторант, които вечер след вечер пишат с мастило в полетата на страниците, за да споделят хипотези кой се крие зад автора. После оставят книгата на мястото й в университетската библиотека. Двамата постепенно се разкриват един пред друг и накрая се влюбват.
Романът на Ейбрамс е странен и като типографски предмет, същинска вълшебна кутия с пожълтели снимки с прегънати краища, пощенски картички и други указания, за да се разбере историята. „Накрая узнавате, че тайната се намира в документ, запечатан към последната страница на романа, който трябва да откъснете“, издава малко от главоблъсканицата авторът.
Най-тайнствената американска писателка
Само с три романа за 20 години и упорито бягане от светлините на прожектора, Дона Тарт си спечели известност и верни почитатели. След шумно нахлуване в литературата на 28-годишна възраст с „Тайната история“, психологическо крими с мистичен уклон, развиващо се в студентска среда (преведено и на български), тя следва свой ритъм, публикувайки книги през 10-11 години: „Малкият приятел“ и сега „Щиглецът“ (The Goldfinch).
Приключенията на малкия Тео, които според някои критици навяват сравнения с Дикенс и призраците на „Големите надежди“, се представят като мнимо криминале, но са монументална (784 стр.) философска фреска за лъжата и истината, фаталността и свободата.
Момчето загубва майка си в атентат в музея „Метрополитън“, откъдето отнася една картина, която ще пази като красива, но срамна тайна. Платно със скромни размери на слабоизвестен холански художник от ХVІІ век Карел Фабрициус, ученик на Рембранд и учител на Вермеер. На него е изобразена жълта птичка на блед фон.
Дона Тарт за първи път видяла копие на картината в „Кристис“ в Амстердам, където е живяла известно време: „Миниатюрното птиче е много наперено на картината, а ясно се забелязва верижката, която го държи пленник. То е толкова храбро, макар и толкова малко, макар и оковано... Дори такова крехко създание, оковано, може да не се примирява със съдбата си.“
Според думите на авторката картината всъщност рисува човешката съдба. „Ние сме създания с душа и криле, но биологията ни задържа към земята. Всеки от нас е прикован към нещо.“
Тео е прикован към миналото си. Скиталчеството му го води от Ню Йорк до Лас Вегас, оттам до Амстердам, родината на щиглеца, от приемни родители до странни приятелства... Романът разсъждава върху проблема доколко човек е свободен да определя съдбата си, доколко е подвластен на фортуната и какво зависи от собствената му воля. Измерва отстоянието между илюзия и реалност, слага на везната истинско и фалшиво.
