Пиесата на Яна Борисова, поставена от Галин Стоев заслужи двете най-високи награди: за най-добро представление и за режисура в силна конкуренция (номинациите).
Това е пореден триумф за авторката и режисьора. Трета поредна година звездата на Яна Борисова грее ярко и тя неизменно е сред победителите. През 2008 г. получи наградата за драматургия с дебюта си „Малка пиеса за детска стая", а Галин Стоев взе приза за режисура по нейния текст.
Миналата година Яна Борисова бе номинирана за драматургия с „Тихи невидими хора", а Десислава Шпатова бе отличена за режисура със спектакъла си по втората пиеса на авторката в Младежкия театър „Николай Бинев".
Шест трупи взеха награди: Народният театър "Иван Вазов" и Малък градски театър "Зад канала" - по три, Театър 199 и Младежкият "Николай Бинев" - по две, Театър "София" и Театър "Константин Величков" - Пазарджик - по една.
„Nordost - Приказка за разрушението" от Торстен Бухщайнер в Младежкия театър „Николай Бинев" е другият спектакъл с две престижни награди „Аскеер": за режисьорката Василена Радева - в категорията „Изгряваща звезда", и за Ангелина Славова за водеща женска роля.
Йосиф Сърчаджиев, един от основателите на наградата преди 20 години, бе удостоен с „Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, приветстван изключително сърдечно от колегите си.
Всички станаха на крака, за да аплодира актьора, който преди няколко години прекара инсулт, но вече отново ходи и говори и дори се изявява на сцена.
„Това не е моя работа, това е работа на силата. Силата на природата, силата на Бог. Аз не се кланям напоследък въобще на сцената. Единственото нещо, на което мога да се поклоня - това е България. Българио, на теб се кланям!", емоционално каза обичаният актьор.
Почетен "Аскеер" бе присъден посмъртно на друг основател на наградата - Крикор Азарян за неговата трилогия по Чехов: „Чайка" в Театър „Българска армия", „Три сестри" в Младежкия театър „Н. Бинев" и „Вишнева градина" в Народния театър „Иван Вазов".
Дълбоката почит към любимия учител и колега на няколко поколения театрали, който почина в края на миналата година, развълнува всички присъстващи. Благодарност изказаха съпругата му Валентина Радинска и дъщеря му Хермина.
Валентина Радинска отправи две благодарности: „Благодаря ти, Коко, че беше такъв, какъвто беше. Толкова мъдър, талантлив, толкова невероятен. Благодаря и на Бога, че ми даде възможност да прекарам една не малка част от живота си с това изумително човешко същество, което се наричаше Крикор Азарян".
Деян Донков заслужи наградата за водеща мъжка роля с Лопахин във „Вишнева градина".
Отличията за поддържащи роли взеха Невена Калудова за ролите на младата Фани и старата Фани в „Грозният" в Театър „София" и Филип Аврамов като Томски в „Дама пика" в Малък градски театър „Зад канала".
Другите награди „Аскеер" за 2010 г.:
Сценография - за втора поредна година - Васил Абаджиев, този път за „Госпожица Юлия" в Народния театър „Ив. Вазов";
Костюмография - Елена Иванова за „Мизантроп" в Народния театър „Ив. Вазов";
Театрална музика - Асен Аврамов за „Нирвана" в Театър „Константин Величков", Пазарджик и „Дама пика";
Съвременна българска драматургия - Георги Господинов за „Апокалипсисът идва в 6 вечерта".Трупата на Театър „Българска армия" и Академията „Аскеер" бяха подготвили блестящо шоу по сценарий на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор.
В песните и интермедиите дискретно, но достатъчно категорично бе отправен призив към българските политици и държавници да направят дори невъзможното за тях усилие, но да помислят за културата, изкуството и науката на България.
В навечерието на Празника на българскат просвета и култура почти всеки номиниран и награден не пропускаше да се обърне към всички властвали, властващи и мечтаещи за власт с упрек за нехайството и пренебрежителното им отношение към духовността.
"Всичко е преходно. Само изкуството и културата остават - но когато има държава, която ги подкрепя. Ако не - остава не държава, а територия."
Думите, с които Васил Михайлов откри тържеството, станаха лайтмотив на вечерта. Повечето наградени изразиха тревога от неизвестността на предстоящата театрална реформа.
Явор Гърдев каза, че българската държава вече 20 години дискретно споделя с хората на изкуството, че няма нужда от тях, а в мигове на откровение им казва, че са тежест.
"Като съкрати всичко в културата, какво ще прави тази държава - тя ще се превърне в безсмислено съществуваща територия. От граница до граница, удобна за трафик", заяви Гърдев в приветствие към колегите си, записан чрезт връзка в скайп.
Накрая, както всяка година, всички в залата и на сцената запяха „Върви, народе възродени..."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!