"Защото бърка в очите на мракобесници, които не искат да чуят това, което се казва", убеден е сега актьорът Стоян Алексиев, който играе ролята на Философа в постановката на Народния театър "Иван Вазов" (nationaltheatre.bg).
Петър (Чочо) Попйорданов призовава в интервю за Би Ти Ви децата да отидат в театъра и да гледат това, което описва историята на родителите им. "Няма обаче как да стане, ако самите те искат да я забравят", признава той.
Пет души са били уволнени от театъра навремето. Режисьорът Асен Шопов, актьорите Наум Шопов и жена му Невена Симеонова били изгонени от София за две години.
Пиесата "Да се провреш под дъгата" Марков написал по своята новела "Санаториумът на д-р Господов".
Петима безнадеждно болни от туберколуза мъже са настанени в планински санаториум. И за тях, и до края на Втората световна война остават броени дни. Петимата са с различни професии и противоположни характери, морал, разбирания за живота и света, разядени са от цинизъм, отчаяние, безверие и животинска жажда за живот.
Готови са на всичко, за да продължат само с няколко месеца, дни, часове съществуването си. Никой от тях не иска, а и няма къде да избяга, всички са принудени да съжителстват заедно и всекидневно да се изправят един срещу друг, когато изведнъж в санаториума се появява Жена...
Пиесата била предадена в отдел "Драматически театри" на Комитета за изкуство и култура през 1965 г. За първи път е играна в Толбухин (Добрич) през 1966, тогава е и премиерата в Пловдивския театър - дебют на режисьора Крикор Азарян.
На 25 март 1967 г. е премиерата в Театъра на Народната армия. Спряна е заради това, че за "ранената партизанка се говори през цялото време, а е показана на сцената само за 2 минути", спомня си години по-късно Георги Марков.
Истинската причината според него обаче е в променения от самия него финал, когато Немият изведнъж проговаря...
Тогава режисьор е бил Асен Шопов, сега отново той я постави за Камерната сцена на Народния театър. Участват и Руси Чанев, Васил Михайлов, Марин Янев, Валентин Ганев, Георги Мамалев.
Георги Марков (1929-1978) е роден в София. Завършил индустриална химия и работил като инженер технолог и преподавател в техникум. На 19 години се разболял от туберкулоза, което наложило продължително лечение в санаториуми. Там направил първите си литературни опити.
С романа ",Мъже" (1962) печели годишната награда на СБП и след това е приет за негов член. Следва новелата "Портретът на моя двойник" (1966), сборникът с разкази и новели "Жените на Варшава" (1968), издаденият едва през 2007 г. роман "Покривът" (1964).
Първата пиеса на Г. Марков ",Госпожата на господин търговецът на сирене" е поставена от Юлия Огнянова в театър ",Трудов фронт" (там днес е ",Зад канала") през 1963 г. Следват "Последният патент" (1965), ",Кафе с претенция" (1964-1966), ",Да се провреш под дъгата" (1965), ",Асансьорът" (1967), ",Калай" (1967), ",Атентат в затворената улица" (1968), ",Аз бях той" (1968), ",Комунисти" (1968). Повечето от тях са сваляни от сцената.
През 1969 г., след скандалното отменяне на премирата на "Комунисти", писателят заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака премахването на забраната на пиесите му, но постепенно се оформя решението му да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. в българското посолство отказват за му продължат българския паспорт.
Установява се в Лондон и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Сътрудничи активно и на радиостанциите ",Дойче веле" (Кьолн) и ",Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат неговите ",Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и едва през 1990 г. в България.
В Лондон се играе "Да се провреш под дъгата", а през 1974 г. пиесата му "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург.
На 7 септември 1978 г. - рожден ден на Тодор Живксов - на моста Ватерло в Лондон Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от убиец с устройство, придобило по-късно широка популярност като "българският чадър". Въпреки усилията на лекарите издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сент Джеймс".
През 2001 г. Георги Марков бе награден посмъртно от президента Петър Стоянов с ордена "Стара планина".
В своите знаменити "Задочни репортажи от България" Георги Марков пише: "Когато спряха пиесата на 13-ото й представление във Военния театър в София, помолих първия секретар на партията Тодор Живков да я прочете. Той отзивчиво я прие и наистина я прочете.
Връщайки ми текста в неговия кабинет в ЦК на партията, той ми каза, че не вижда нищо лошо в пиесата, че освен няколко дребни забележки нищо критично не би могло да се каже.
"Това е, що се отнася до политическата част - каза той. - Художествено аз не съм капацитет да се произнасям, но ако питаш за моето мнение, ще ти кажа, че не ми харесва, защото е много песимистична, мрачна..."
Само няколко месеца след нашия разговор "Работническо дело" излезе с уводна статия, в която заяви, че пиесата била чужда на българските зрители и те сами я отхвърлили...
Дума да няма, че и по форма, и по съдържание тази пиеса беше нещо много различно от изискванията на социалистическата драматургия. С две думи, темата беше предателството на идеалите. Или - измяната спрямо себе си. За мен, а смятам, и за мнозина други, това беше една от най-актуалните теми на нашето време...
Според Асен Шопов и в "Да се провреш под дъгата", и в "Комунисти" посланието на Георги Марков е едно и също: „идеализмът на младото поколение, излъгано, ограбено и измамено от цинизма на демагози, кариеристи и политически ренегати.
Днес това послание е по-валидно и по-нужно от времето, когато "Да се провреш под дъгата" беше инкриминирана.
Георги Марков е жив!" - казва режисьорът.
Последвайте ни
