Алиса в Страната на... операта

Нова оперна суперпродукция ще бъде поставена на голямата сцена на НДК на 10 декември – “Трубадур” от Верди с участието на оперните звезди Алиса Зиновиева, Марио Маланини, Даниела Дякова и Александър Крунев.

Преди година софийската публика имаше възможността да се наслади и влюби в таланта на звездите от Миланската „Ла Скала“ в постановката “Тоска”, играна на сцената на Зала 1.

Оказа се, че чувствата са взаимни и двамата знамените солисти с готовност приели поканата на организаторите от "Монте Мюзик" и Държавна опера Русе отново да се срещнат с родната публика в оперния шедьовър “Трубадур”.

Алиса Зиновиева е родена в Латвия, завършва Музикалния Колеж „Дж. Мединс” в Рига, учи в Римската консерватория „Санта Чечилия”. Специализира в Академията на Ла Скала в Милано, под ръководството на Лейла Генчер, Луис Алва, Л. Сера. Носителка е на награди от престижни вокални конкурси. Започва кариерата си с участия на различни престижни фестивали в Рим, "Бароков музикален фестивал" във Витербо, „Бемус”- Югославия, „Два свята" в Сполето и много други.

Със състава на Миланската Ла Скала гостува на турне в Япония с ”Макбет” от Верди под диригентството на Рикардо Мути. Поканена е в Театро Масимо Белини в Катания за ролята на Лиза от „Дама Пика” от Чайковски под диригентството на Темирканов, в Ла Скала участва в Моцартова гала, следват ангажименти в спектаклите на „Йенуфа” от Яначек и „Лейди Макбет от Мценск” на Шостакович.

През последните няколко сезона Алиса Зиновиева обогатява биографията си с поредица успешни гостувания на престижни оперни сцени предимно в Италия - дебютира в постановката на операта „Играчът” от Прокофиев под диригентството на Баренбойм в Щатсопер Унтен ден Линден, Берлин и в Миланската Ла Скала. Гостува в ролята на Микаела в „Кармен” на оперния фестивал в Тоскана, в ролята на Сантуца от „ Селска чест” в Театро Голдони Ливорно и Бергамо. Участва в продукции на оперетата „Веселата вдовица”.

Избрана е да партнира на Пласидо Доминго в Ла Скала в спектаклите на оперите „Двамата Фоскари” и „Симон Боканегра”.

Наскоро дебютира в Оперетния фестивал в Театро Верди в Триест в ролята на Силва Вареску от „Царицата на чардаша”. Участва с голям успех на Вердиевия фестивал в Парма в ролята на Амелия от „Бал с маски”, в Театро Реджо, Парма гостува в спектакъла на операта „Стифелио”. В Театро Верди в Триест пее сопрановата партия от Stabat Mater на Дворжак, следват ангажименти в „Корсар” и „Тоска”.

Какво разказа певицата за спомените ѝ от първото гостуване в Българиям какво се случва в артистичен план с нея през последната година и какво ѝ предстои от тук нататък - вижте в интервю с Алиса Зиновиева:

- Какви са Вашите спомени от първото Ви гостуване в България и поставянето на „Тоска“ в Зала 1 на НДК?
- С огромна радост и гордост се съгласих на нова среща с българската публика като част от „Новогодишния музикален фестивал“ на НДК. При предишната си визита в България останах с много добри впечатления. Предвид на успеха на „Тоска“ миналата година и моята работа в Русе и в София, дори не се замислих, а директно се съгласих да участвам в „Тоска“, когато маестро Тодоров лично ми звънна. Винаги приветствам спектакли с такъв мащаб, това е забележителна възможност да привлечем огромна публика, която да се наслади на нашето изкуство и гения на музиката.

- Родена сте в Латвия, но живеете в Италия. Намирате ли някаква прилика между по-северните народи, италианците и българите?
- Да, аз съм родена в Латвия, но моето основно творческо формиране се състоя в Италия. Почти 17 години се уча и работя в меката на класическата музика и практически се адаптирах в италианското общество и влязах с удоволствие в италианската култура. Но северното ми възпитание, манталитет и не до такава степен имулсивния ми харахтер оказаха позитивно влияние на моята работа. Аз съм професионалист, точна, съсредоточена, целеустремена и дисциплинирана в работата, което е добре прието навсякъде.  Ето защо намерих толкова бързо общ език с българите, които притежават същите качества. Приятно е да се работи с тях. В Италия, за съжаление, някои от тези качества, частично се губят, а аз обичам реда и организацията във всяко едно отношение.

- Как Ви се струва Зала 1 в Националния дворец на културата? Имахте ли възможност да разгледате София? Как намирате публиката тук?
- НДК е една съвременна монументална сграда и зная, че в него се намират няколко зали. Във времето, когато е строен, са се преследвали други цели за неговото предназначение. Но независимо, че има някои акустични неразположения, организаторите на постановките успяват да направят озвучаването перфектно. Цялото оборудване, декори и техника показват, че в това помещение могат да се случат оперни спектакли на най-високо ниво. Поради липсата на време, за съжаление, не успях да видя много забележителости в града, но мисля, че традиционно нашите спектакли ще имат продължения и ще ми предоставят възможности да разгледам всички прелести на София.

- Какви са Вашите впечатления от партньора Ви на сцената в „Тоска“, а сега и в „Трубадур“ – Марио Маланини – пътувате често заедно из големите оперни сцени, как работите заедно?
- Марио Маланини е чудесен сценичен партньор – опитен, разбиращ, усмихнат. Това е важно за мен, особено в спектакли, в които дебютирам. Да се опреш на парньор с повече опит, световен солист - това води до добри резултати, внася правилната трактовка и яснота в по-трудните сценични ситуации. Аз се радвам, че този път ще бъдем на сцената заедно. Сработването между партньорите преди всичко е гаранция за качествовто на образите в спектакъла.

- А Вашето мнение за диригента Найден Тодоров и музикантите от Държавна опера Русе? Какво е нивото им, според Вас?
- Маестро Найден Тодоров за мен е един от професионалните съвременни диригенти. Той разбира изпълнителя във всеки един момент, това е гениално. При нашата първа среща, той ми каза - "Ти пей, а аз ще акомпанирам…" Невероятно! А най-важното е, че при нас всичко се получи перфектно. Той е музикален, подготвен, готов да работи в тандем, не всички диригенти разбират значимостта на понятието  увереност. Сигурна съм, че всички овации и комплименти, които получи след спектакъла "Тоска" са изцяло заслужени и за мен е огромна чест отново да работя с него. Когато говорим за моите колеги в Русе, те до един са професионалисти, в това което правят. Те са творчески личности и всеки един от тях дава всичко от себе си на сцената.
 
- Какво се случва в артистичен план за Вас през последната година и какво Ви предстои от тук нататък?
- В оперните театри в Италия ситуацията не е от най-добрите, на моменти се чувства културния опадък. Понякога театри отменят или отлагат спектакли. Положението е нестабилно, но аз непрекъснато съм отворена за международни сътрудничества и непрекъснато получавам покани от Германия, Латвия, Швейцария и дори Щатите, но сега най-важното е да се съсредоточа върху "Трубадур".