На сцената на Сатиричния театър студентите на Снежина Петрова играят в нейна сценична версия на текста , който бъдещият Нобелов лауреат е написал на 27 години. Толкова и още по-млади са актьорите в премиерния спектакъл: Асен Кукушев, Марта Каменова, Ева Демирева, Александър Митов, Даниела Ганчева, Веселин Дулев, Станислав Пеев, Илина Перянова, Юлиана Миланова, Асен Стоев, Йосиф Подолски.
„Скрити зад рафинирано отегчение, оплетени в привидно пасивна игра на съблазняване техните персонажи в „Сватба" обитават суров свят без илюзии, радости и искрена нежност. Свят на ръба на безсрамно заявените нагони за притежание на неща и хора. Свят, кичозно претрупан като картина на Жил и Пиер, в който е сякаш напълно нормално Тъщата да съблазни младичкия си зет, а Младоженката с хладен цинизъм да сводничи на стария си любовник - „добрия семеен доктор". Свят, пластмасово бутафорен, тъжно самоизяждащ се, ялов..." - така екипът представя спектакъла.
„Сватба" е играна в София през 1987 г. в постановка на Маргарита Младенова -- преподавателката на Снежина Петрова в НАТФИЗ. Пиесата е поставяна и в Русе - от Любомир Дековски през 1992 г.
Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе. През 20-те години негови литературни и философски образци са Карл Краус, Франц Кафка, Георг Бюхнер и Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството на Канети са смъртта и агресията.
В 1981 г. получава Нобеловата награда за литература за книгата "Освободеният език", в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук".
Други негови значими произведения са философският труд "Масите и властта", записките "Провинцията на човека" (1973), характерологичните етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).
Днес идеите на Канети се възприемат в Европа като предупреждаващи послания от една страшна епоха на хитлеризъм и сталинизъм, когато планетата се тресе от безумие и жестокост.
Снежина Петрова е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в експерименталния клас на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Дюлгеров през 1994 г. От 1990 до 1994 участва в спектаклите на Театрална работилница ,,Сфумато", а след това е актриса на свободна практика. През 1996 г. заедно с Десислава Шпатова основава Сдружение за независими театрални проекти ,, Легал Арт център".
Нейни запомнени роли са „Три сестри" на Стоян Камбарев, „Слугините", „Една любов на Жуан", „Опасни връзки", „Идиот", „Жени на ръба", „Дзен порно", "Психоза 4:48", „Кафе и цигари" на Десислава Шпатова, "Монолози за вагината" и „Малка пиеса за детска стая" на Галин Стоев, „Марат-Сад", „Живот х три", „Старицата от Калкута" на Явор Гърдев, „Веселите Разплюеви дни" на Младен Киселов, „Станция Астапово", „Стриндберг в Дамаск" на Иван Добчев,, „Станция Елабуга", „Месец на село" на Маргарита Младенова, "ОООО - Сънят на Гогол" на Младенова и Добчев и др.
Има награда "Икар" през 2007 г. за главна женска роля за "Станция Астапово" и "Станция Елабуга", а през 2008 г. печели "Аскеер" за поддържаща роля в „Стриндберг в Дамаск" (все спектакли на „Сфумато").
Последвайте ни
