Т езата, че луди карат самолетите е абсурдна. Това заяви авиационния психолог Десислава Георгиева в предаването "Седмицата" по Дарик радио, коментирайки катастрофата на самолет на германската нискотарифна компания "Джърмануингс" (Germanwings).
Според последните данни вторият пилот Андреас Лубиц умишлено е причинил катастрофата, а в деня на инцидента не е трябвало да е на работа, защото е имал болничен. Появиха се и съобщения, че е страдал от депресия и е имал психически приблеми.
Според Георгиева случаят се преекспонира в медиите и това води до тревожност в обществото.
"За съжаление се прокара тезата, че луди карат самолети. Това е абсурдно да си го помислим.
Авиационната система е една от най-добре регулираните системи, защото е високорискова. Никъде не стана ясно по каква причина са издадени болничните на втория пилот на катастрофиралия самолет – може да го боли гърло. Отделни парчета информация се вадят от контекста и започват да се интерпретират по най-различен начин", коментира психологът.
Аз съвсем не изключвам, че причината може да е чисто физиологична – този човек да не е имал възможността да реагира – да му е станало лошо,
каза Георгиева. Според нея, ако действията на Лубиц са били умишлени, "има доста признаци преди това, ако човек вземе такова решение, има начини да се разбере".
Вчера авиационният психолог Елена Пенчева коментира пред БТА, че информацията за нормалното дишане на Лубиц до момента на катастрофата, придобита от записите от едната "черна кутия", е "в противоречие с факта, че
когато човек е в афективно състояние, това винаги води до промяна в дишането".
Според експерта, когато човек е в такова състояние, а дори и съзнателно преценено да е решил да е сложил край на живота си или да извърши суитивен акт, това винаги е свързано с по-голямо емоционално напрежение и съответно промяна в дишането.
Пенчева посочи, че психологическите прегледи за започване на обучение на пилоти са част от медицинската експертиза за годност и във всички страни са много сериозно завишени. Обикновено се започва с оценка на професионално значими качества като възможности на реакция, мислене, памет и т.н. След това се преминава през оценка на това как човек се справя с многофакторна дейност, има и задължителна оценка на психическо състояние, поведение, емоционална уравновесеност, устойчивост на стрес. Една такава психологическа оценка включва компютърни тестове и методики в стандартизирана среда, така че резултатите да са максимално обективни. Чрез тях се изследва дали кандидатът има необходимите бързина на реакции, качество на вниманието, мисловни процеси, възможности за ориентация в пространството. Организират се и беседи, коментира психоложката.
Тя обясни, че освен психологически тестове, се прави и психиатричен преглед – иска се документ за историята на човека от личния лекар, дали е имал някакви предишни проблеми в живота си.
Честота на медицинската експертиза е различна – в зависимост от възрастта.
До 50 години се минава на една година, а след това на всеки шест месеца. Самите авиокомпании също могат да поискат допълнително изследване, ако имат наблюдение, че има нещо извън обичайното поведение на пилота.
Пенчева припомни, че навремето в България е имало практика преди всеки полет екипажът да преминава през медицински кабинет. Оценяваше се моментното състояние на всеки, както физическо, така и психическо. Тази практика, заради международните регламенти, беше премахната, коментира Пенчева.
