Н а 20.08.2021 г. 32 народни представители внесоха предложение за мораториум върху дърводобива в гори с възраст над 120 години със срок 2 години. За незапознатите със същността, това изглежда като много правилна стъпка за опазването на горите на България. За съжаление фактите са други. Въздействието на един такъв мораториум ще е в две посоки – екологична и икономическа.
В икономическа посока: в горското стопанство свързаните браншове дърводобив и дървопреработка работят над 60 хиляди човека предимно в планинските и полупланинските региони. Това е структуроопределящ бранш за тези региони, даващ работа на много хора, изкарващи почтено прехраната си – от такива с начално образование до високообразовани специалисти и е единственият реално работещ механизъм срещу обезлюдяването на тези региони. От друга страна горското стопанство само произвежда около 0,015% от БВП, а дървопреработвателната индустрия и производство на мебели – над 3% от БВП, което го прави един от създаващите най-голяма добавена стойност в страната. Трудът в горите е изключително тежък, но липсва последователна политика за подкрепа по подобие на селското стопанство от страна на държавата. В обществото се насажда постоянно негативно отношение към горското стопанство и свързаните с него добивни дейности от групи „паркетни еколози“, което допълнително обезсърчава работещите в брашна, и е предпоставка за създаване на поредните опашки пред Терминал 2. А мораториум за две години върху възобновителните сечи, означава нулева промяна за гората (2 години са нищо за нея) и цялостно унищожение на средния и дребен бизнес в планинските и полупланински райони, за който бизнес през тези две години не е предвидено нищо като компенсация. Нищо не се казва, че всички сечи са предвидени по научно-обосновани горскостопански планове, приети с обществено обсъждане, за които ежегодно държавата харчи над 7 млн. лева. И тъй като плановете са 10 годишни, значи с едно решение се задраскват 70 милиона лева обща пара.
Горско-промишления сектор е отличен пример за циркулярна, зелена икономика, без отпадъци и с отрицателен въглероден отпечатък. Това са новите стандарти, които ЕК налага, за да се постигне въглеродна неутралност на Европейския континент до 2050 г., а горско-промишления сектор ВЕЧЕ отговаря на тези изисквания!
От екологична гледна точка приемането на този мораториум излага горите на повишен риск от нови пожари, нападения от насекоми, допълнително влошаване на здравословното им състояние и забавяне на поемането на въглероден диоксид в сравнение с подмладена и жизнена гора на същото месторастене. Ако се вгледаме в историята, през 1892 г. Костадин Байкушев описва нашите гори като „съвършено развалените и опустошени“. Близо 130 години по-късно благодарение на лесовъдите имаме гори в добро здравословно състояние, опазено биоразнообразие, съхранена природа. Приемането на мораториум на база популизъм, а не на основата на научно доказани факти, ще е разрушително за природата. Да не забравяме, че благодарение на грижите на лесовъдите след Освобождението, днес имаме 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, и 58% гори в Натура 2000 мрежа. Благодарение на натиска на зелените и популизма имаме 1 опустошен и унищожен резерват – Бистришко бранище.
От изключителна важност е широката общественост да осъзнае, че българската гора трябва да изпълнява едновременно многостранни функции: да съхранява биоразнообразието, да подобрява водния баланс на териториите, да предпазва от ерозия почвата, и от срутища и свлачища прилежащата инфраструктура, да създава условия за рекреация и туризъм, да е единствен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население, да предоставя редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове, да е надеждно убежище на дивеча, да фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, да регулира локалния климат, да е резервоар на генетично разнообразие и пр. Постигането на баланс измежду всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. Съществуват редица добри примери в България и по света. Главни действащи лица в тази трудна задача от един век насам са лесовъдите. Системното фаворизиране на всяка цена на дадена функция на горите за сметка на останалите води до пренатоварване на останалите гори, т.е. до загуба на баланс. В резултат се пораждат порочни практики и се нарушават принципите за устойчивото стопанисване на горите, които са в основата на Европейската горска стратегия.
И в заключение – горите са най-ценният природен ресурс на България. Време е да разберем повече за тях от специалистите, за да можем правилно да защитим тяхното устойчиво стопанисване в полза на цялото общество.
