Е дна от най-актуалните теми напоследък е за новите регулации в хазартната индустрия. Най-интересната тема сред тях се оказва въвеждането на лимит за времето, което човек може да прекара в онлайн казина и други хазартни сайтове. И по точно за това как ще се отрази на играчите и на операторите.
Идеята на въвеждането на ограничение на времето, което могат да прекарат в игра, има за цел да намали риска от развиване на зависимост. Това ще постави и в по-ясна дефиниция какво значи отговорно залагане.
Ограничението, което се обсъжда, е до четири часа игра, ако лицето е на възраст над 24 години. И до два часа игра, ако лицето е под тази възраст. Замисълът е, че, ако сесиите са ограничени, това намалява импулсивните решения.
Експерти предупреждават, че прекалената регулация може да изтласка хората към нерегламентирани платформи.
Платформи, в които не съществува никаква форма на такова отговорно залагане. Респективно, там рисковете от развиване на зависимост са по-големи. Както и рисковете от някаква измама. Ощетяването на държавата също е гарантирано, тъй като тези платформи не плащат данъци и такси в България.
Какви са потенциалните ползи, които носи ограничението?
Предимствата, които се изтъкват от подкрепящите въвеждането на такива регулации, са основно няколко.
- Действително по-високо ниво на безопасност – ограничението във времето има пряка връзка с намаляването на риска от това играчът да се пристрасти.
- Подкрепя принципите за отговорна игра и съзнателно отношение към хазартните забавления.
- Дава още един инструмент за контрол на институциите, чрез който могат действително да наблюдават и да управляват поведението в платформите.
Всичко това помага за голямата концепция хазартната индустрия да е социално отговорна. Какви предизвикателства се появяват в следствие на новите регулации?
Нормално е да има съмнения как ограничението ще проработи в реалността. Дали ще е достатъчно ефективно? Дали няма да доведе до прекалено неблагоприятни последствия за компаниите?
Основните страхове са:
- По-ниски приходи за операторите, тъй като ограничението на времето за игра може да доведе до ограничение на оборота.
- Риск от популяризиране на нерегулирания хазарт – играчите могат да тръгнат по пътя на търсенето на алтернативи, където ограниченията не съществуват.
- Технически затруднения – прилагането на една такава мярка изисква сериозна инвестиция на ресурси – финансови, времеви, технически. Оперативния софтуер и системите за контрол трябва да бъдат разширени.
Все пак подобни регулации действат в множество страни, включително европейски.
В държавите от Скандинавието има механизми, които ограничават дневните и седмичните лимити за активност. Великобритания например е решила да въведе лимити върху депозитите. В Германия има правила, които са подобни на тези, които обсъждаме в момента за България. За по-широк контекст, подобни ограничения се налагат и за платформи, които не са хазартни, в страни като Китай. По света тече цялостен преглед по отношение на последствията от прекомерна употреба на всякакви онлайн услуги, особено сред младите хора. Едва ли в близкото бъдеще ще има индустрия, която да не бъде засегната под една или друга форма.
Така че посоката е отдавна и глобално дефинирана. Въпросът е на местно ниво имплементирането на мерките да се случи по съвременен начин, който е добре обмислен – за всички участници. Със сигурност защитата на потребителите е пряко свързана със запазването на икономическия интерес на операторите. Разбира се, икономическия интерес на операторите се отразява на средствата, които те внасят като данъци и такси за дейността си.
