С мяната на сезоните е свързана с вирусни инфекции и всякакви бактериални респираторни заболявания, чието лечение често налага и употребата на антибиотици.
Така се получава, че от един сезон често излизаме с няколко приема на антибиотик, последствията от които могат да бъдат много неприятни – стомашно-чревен дискомфорт и антибиотик асоциирана диария, понякога продължаващи с месеци.
Според специалисти по гастроентерология, най-честото оплакване след прием на антибиотик е именно нарушеният чревен баланс, водещ до диария. Често на лекарите им отнема време и усилия да диагностицират причината – назначават се редица изследвания, които са много трудоемки и скъпоструващи: ендоскопски, рентгенови, магнитно-резонансова ентерография, а в повечето случаи се игнорира фактът, че това усложнение може да бъде в резултат от една проведена месеци по-рано антибиотична терапия.
„Едно от сериозните усложнения след прием на антибиотик е дисбактериозата – нарушение на нормалния състав на чревната микрофлора. Това понякога води до тежки усложнения и тези усложнения е много трудно да бъдат овладени“, обяснява доц. Стоян Ханджиев, началник Клиника по гастроенетерология и хепатология към CITY Clinic Acibadem и преподавател в Катедра по гастроентерология, жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия във ВМА София.
Специалистът предупреждава, че тези усложнения са продължителни и изискват специални грижи, включително и болнично лечение. Това, от една страна, създава изключителен дискомфорт за самия пациент, а от друга страна оскъпява терапията.
По думите му, най-добрият начин да предотвратим подобни състояния, е приемът на пробиотици успоредно с лечението и след неговото приключване за две седмици, а по отношение на вида пробиотик, той препоръчва прахообразните – като Омнибиотик 10.
„Това са продукти, създадени благодарение на високотехнологични и скъпоструващи методики, произведени при процес на студова лиофилизация, тоест бактериалните щамове са изсушени. Когато продуктът е в прахообразен вид (гранулиран), бактериалните щамове трябва бъдат съживени чрез поставяне във вода – тоест, чрез рехидратация те са отново активни”, допълва доц. Ханджиев.
По думите му, най-добрите сред пробиотиците са тези, които действат селективно – тоест, точно там, където има нужда, третирайки конкретната чревна патология.
Целейки се в правилната мишена –тънкото или дебелото черво, те дават най-добри резултати и ефектът от тях е налице.
Важно е още пробиотикът да е изпитан в клинична среда, да е доказано, че е устойчив на средата в гастро-интестиналния тракт, да е високоактивен и да има способност да потиска патогенните щамове чрез производство на бактериоцини.
Експертът подчертава и някои правила, които трябва да спазваме при приема на пробиотици:
- най-благоприятно е пробиотикът да се приема 3 часа преди или след приема на антибиотика;
- пробиотичното лечение трябва да продължи минимум 2 седмици след спиране на антибитоика
При хронични заболявания пък периодът на лечение с пробиотик е необходимо да продължи 3 месеца - това е времето, в което лекарите отчитат подобрение на клиничната симптоматика и при ендоскопското изследване, ако такова се налага.
И в двата случая експертът е категоричен, че един от най-добрите варианти сред синбиотиците е Омнибиотик 10 – при диарични състояния и усложнения след прием на антибиотик, както и Омнибиотик 6 – в случаите на хронични заболявания. Това са клинично изпитани пробиотици, които потискат растежа на патогенните бактерии, намаляват нивото на pH в червата и предотвратяват разпространението на токсините. Правилното им и оптимално продължително прилагане водят до ефикасно справяне с усложненията след антибиотично лечение и хроничните състояния.
