Н икола Бобчев е човек, който носи морето със себе си – като мисъл, като спомен, като решение. Следва география в Германия и посвещава дипломната си работа на най-невидимата морска заплаха – микропластмасата в Черно море. Но истинската причина да се върне е по-дълбока. „Морето ме върна в България“, казва. И звучи така, сякаш брегът го е повикал по име.
Днес Никола е морски биолог, еко активист и човек с кауза. Но още преди всичко това е внукът, който помни как с дядо си събират дърва на Алепу. Онова дете, което вече знае, че обичта към морето не се обяснява – тя се живее.
Неговото морско съкровище е устието на река Ропотамо – място, в което природата шепне, вместо да говори. „Когато съм там, мога да съм само със себе си“, казва. Пътят е бавен, зелен, почти забравен. Въздухът мирише на сол и свобода. И макар да няма табела, сърцето знае къде отива.
Като всеки жив организъм, природата носи белезите на времето и хората. Вълните изхвърлят отпадъци, отпечатък на нас самите. Но Никола не сочи с пръст – той помага. Организира почиствания, изследва, говори за това, което обикновено остава невидимо. „Не е нужно да сме герои – само да сме добър пример“, казва. И го прави. Тихо и с постоянство.
„Морето е всичко“, казва още. И може би затова устието на Ропотамо не е просто място, а усещане за дом – онзи тип дом, който не изисква, а просто приема. Само трябва да му дадем възможност.
С „Морски съкровища“ Бургаско продължава да събира истории, в които морето не е фон, а главен герой. Източник на преживявания, усещания, покой. Последвай и следващите епизоди на поредицата, за да преоткриеш Черноморието – такова, каквото го виждат хората, носещи го в душата си.
Всички епизоди можеш да откриеш в YouTube канала на „Бургаско“ , както и на обновения сайт на „Бургаско“, където те очаква и карта на всички морски съкровища досега. За да ги посетиш и превърнеш в свои.
