М арк Глоувър е доказан световен комуникационен експерт, съдия на наградите на PRCA, Public Awards, Public Relations Europe Awards и PR Week, главен изпълнителен директор на FPRCA. Основател на Newington, той и екипът му ръководят над 600 служители в 14 държави.
Господин Глоувър, презентирахте темата „Лобизмът на бъдещето и уроците, които трябва да научим от Обединеното Кралство“ по време на конференцията The PR Animal of the Future, която БАПРА и БДВО организираха на 05 март. Как бихте могъл да определите комуникационния процес, свързан с Брекзит?
Процесът на комуникация за Брекзит се раздели на три етапа. Кампанията „за“ и „против“ референдума – имаше прости съобщения, които въздействаха на емоционално ниво. Кампанията беше добре финансирана и дигиталните комуникации бяха използвани на високо експертно ниво, което преди референдум във Великобритания не се беше случвало. Макар че някои биха оспорили казаното в подкрепа на кампанията, няма съмнение, че оказа силно емоционално въздействие върху електората.
Тя беше базирана на факти и се възприе като прекалено бюрократична. Разчиташе се на това финансовият интерес на хората да спечели в битката срещу емоционалната кампания, като бяха посочени потенциалните финансови разходи на Брекзит, които не повлияха на мнозинството от хората.
Вторият етап беше след Референдума преди Брекзит. Комуникацията към този момент все още беше емоционално базирана от стремежа на правителството на консерваторите към мнозинство за прилагането на Брекзит. Следователно, детайлни отговори не можеха да се предоставят, тъй като изходът от сделката не беше ясен. Този период се характеризира със стагнация в икономическия и политически живот във Великобритания. Последните избори в Обединеното кралство се проведоха от правителството под лозунга „Get Brexit Gone”, което доведе до значително мнозинство.
Третият етап току-що започна, когато Обединеното кралство се примири с живота след Брекзит. Въпреки че яснотата винаги е добра за бизнеса, все още има много неща, които трябва да се изяснят. Сега правителството трябва да информира за реалната ситуация от Брекзит и как това ще се отрази на бизнеса в частност. Комуникацията към бизнеса до този момент е ограничена. Търси се по-голяма яснота за операционната среда и възможности за търговски сделки в Европа и извън нея. Усилията от страна на правителството днес са насочени към това да подсигурят стабилност в бизнес средите. Предстои да видим дали това ще проработи.
Можем ли да кажем след края на Брекзит, че пропуските в комуникацията могат да бъдат заплаха за демокрацията?
Брекзит е резултат от демократичния вот, така че не вярвам, че можем да кажем това. Бих казал, че малкото информация за ползите от представителната демокрация доведе до призива за референдуми, които опростяват политическия дебат и това може да не е от полза за демокрацията в дългосрочен план. Представителната демокрация има тенденцията да предлага по-обмислена политика, която е с по-добър баланс за хората в дългосрочен план.
Как се променя политическото говорене в началото на новото десетилетие?
Политическите комуникации се промениха, за да може да се разпознае глобалният възход на популизма и популистките лидери. Те са склонни да процъфтяват, използвайки прости съобщения, които представят прости отговори. Това е привлекателно за избирателите, много от които сега усвояват политическата информация онлайн.
Въпреки това политиките често изискват сложни решения на въпроси и компромиси. С течение на времето избирателите вероятно ще поставят под въпрос дали техните популистки лидери могат да изпълнят обещаното.
Политическото и корпоративното говорене адаптираха ли се достатъчно към дигиталната среда?
Дигиталните комуникации трябва да заемат централно място във всички политически и корпоративни отношения. Пряката ангажираност с избирателите и клиентите е привлекателна както за правителството, така и за бизнеса.
Сега целият бизнес трябва да третира цифровите комуникации като един, ако не и като най-важният от комуникационните канали.
Политиците станаха ли инфлуенсъри?
Политиците са и винаги са били хора с влияние! Много от тях вече са онлайн, в социалните мрежи и медии, но е жизненоважно да изберат правилните канали за комуникация, тъй като някои от тях могат да доведат повече до проблеми, отколкото си заслужава.
Възможен ли е механизъм за контрол над инфлуенсърите и тяхното съдържание?
От изключителна важност е да има регулации, с които да се контролира онлайн съдържанието на инфлуенсърите - да разделяме новините от мнението и рекламата. В тези случаи от голямо значение е прозрачността и това кога е необходимо да се прилагат регулациите в онлайн средата.
Предстои още много работа по тези въпроси!
Как се променят комуникационните канали днес и как ще се развиват в бъдеще? Умират ли традиционните медии?
По мое мнение, когато платформите се различават, хората започват да се съмняват в достоверността на източниците. Дали новините, които четат, са от акредитирани журналистически източници, дали са просто мнение или са фалшиви новини. Уверен съм, че необходимостта от квалифицирани и обучени журналисти ще се увеличи. Свободата на словото става все по-важна и трябва да се борим за нея в световен мащаб.
А как се променят експертите в комуникационната индустрия? Смятате ли, че в бъдеще ще се размият границите на професиите, свързани с маркетинг, комуникации и ПР?
Мисля, че яснотата по отношение на разбирането на целите, стратегията, съобщенията и аудиторията ще останат същите, но каналите за комуникация непрекъснато се променят и всички експерти в сферата трябва да са наясно с тези промени дори, ако не са запознати с развитието на технологиите. Смятам, че е от голямо значение маркетингът и връзките с обществеността да разбират различията си, но вярвам, че в бъдеще разходите за ПР ще изпреварят тези за реклама.
Пренасищането с информация, свързана с коронавируса, води ли до създаване на паника в обществото? Каква би била златната среда според Вас?
Тук целта е важната информация да не се изгуби сред многото мнения и коментари. Професионалната журналистика и аргументите, базирани на доказателства, са от голямо значение за информирането на обществеността. Коронавирусът е добър пример. Например, когато имаме толкова важна тема като разбирането за рисковете на заболяването, информацията трябва да бъде внимателно поднесена от новинарските издания.
