Е то че есента бавно, но сигурно пристъпва и потапя всичко около себе си в пъстри цветове. Време е за засаждане, прекопаване, подрязване, торене, поливане и още един куп задачки, които ще помогнат на растенията да преживеят безпроблемно зимата и да се развият максимално бързо на следващата пролет. С разчистването на първите зеленчукови и цветни лехи и балконски сандъчета количеството на градински отпадъци постепенно нараства. Щом се събере достатъчно материал, можете да започнете да го събирате в подходящ съд за компост. Температурите все още са благоприятни и позволяват на микроорганизмите да вършат необезпокоявани работата си по разграждането на отпадъците. Така, при добри грижи от ваша страна и късмет с времето, още в началото на следващото лято ще разполагате с добре узрял компост.
Ето как да процедирате: първо насипете най-отдолу 20-30 см слой от дървесни отпадъци, за да осигурите лесно оттичане на водата. Отгоре сипвайте градински и кухненски отпадъци (по възможност добре разбъркани) на слоеве от 20-30 см, като върху всеки от тях добавяте тънък слой градинска пръст. Когато купчината достигне височина от 120 см, се покрива със слой пръст. Добре е накрая да се завърши с окосена трева или листа, които предпазват компоста от температурните промени и от изсъхване.
През септември се засаждат и всички цъфтящи през пролетта луковици и клубени, като лале, нарцис, минзухар, синчец, ходжово лале. Разбира се, луковиците могат да се засадят и през октомври, ноември или декември (докато земята още не е замръзнала). Дългото им съхранение обаче се отразява на качеството, затова е за предпочитане да се засадят по-рано.
Повечето луковични растения предпочитат слънчево местообитание. Но има и видове, които виреят без проблем на полусянка. Четете внимателно указанията на опаковката. Важно е също почвата да е водопропусклива. Тежки почви могат да станат по-пропускливи като се смесят с пясък. Най-добре е да засаждате на малки групи. Големината на луковицата е ориентир за дълбочината на засаждане: покривният земен слой трябва да е приблизително толкова дебел, колкото е височината на луковицата.
