0

Разговаряме с проф. Христо Пимпирев за надеждата и действието. За чакането и правенето. За това как бихме могли ние, българите, да напреднем и като личности, и като държава.

Какво мислите за идеята да махнем думата “дано” от нашия манталитет и да я заменим с действия?

Тя е доста вкоренена в българския характер и означава едно неопределено бъдеще време, а ние трябва да действаме в момента.  Действаме ли да живеем по-добре ние самите, ще живеят по-добре хората около нас, така и държавата ни ще върви напред. Трябва да работим заедно, но не в едно неопределено бъдеще време, а трябва да действаме сега и в момента.

Какви действия трябва да предприемем, за да се променят нещата в България към по-добре?

Трябва да мислим по-позитивно, така че бъдещето за нас самите и за нашите деца да бъде по-добро. Българинът обикновено е песимист. Той се е вторачил в настоящето и не може да се отърси от миналото. Нека загърбим негативизма. Нека да гледаме напред и да знаем, че само с нашите усилия ние можем да подобрим живота си – не да чакаме някой да ни го подобри. Дали ще бъдат това политиците, които са избрани, дали ще бъде някой отвън – друга световна сила. Ако не си помогнем ние самите, трябва да знаем, че никой друг няма да ни помогне.

В предишно интервю Вие казахте, че българите трябва да се научим да работим като екип. Предвид суровите условия в Антарктида, може ли да се каже, че нашите експедиции там са пример за това, което бихме могли да направим тук, защото и тук сме при някакви екстремни условия, макар и от друг характер?

Животът именно в тези екстремни условия, които са в Антарктида, са ме научили, че ако не сме заедно, ако не си помагаме взаимно, ако не мислим за другия, не можем да успеем. Една кауза не може да успее със единаци, защото егоизмът не е полезен за никого, даже и за самия себе си. Затова трябва да работим заедно. В суровите условия на Антарктида, след 26 успешни експедиции,  сме се наредили до великите нации, изследващи този континент, преди всичко, защото работим заедно и всеки помага на другите.

За повече от четвърт век работа в Антарктида съм стигнал до извода, че българинът може много, но когато работи заедно с останалите, като екип. Не случайно нашите предци са сложили девиза на народното събрание „Съединението прави силата". За съжаление много често го забравяме. Действаме индивидуално. Спасяваме се индивидуално. Все пак вярвам, че българинът има силите да върви напред като един народ.

Как успявате да поддържате висок дух у хора, които са толкова различни, и всеки е с много силен характер?

Доста трудно, защото на Антарктида отиват изявени индивидуалности, които имат голямо желание да бъдат там. Не се отива за пари, а за кауза. Знаят, че работят за бъдещето и този колективен дух трябва да го пренесем и в България. Аз не случайно винаги съм казвал, че Антарктида е светът на бъдещето и много бих се радвал, ако отношенията, които ги има на този континент, се пренесат и в бъдещите отношения на хората по света. Там няма войни, няма завист, няма пари на този континент, като всичко е подчинено на взаимопомощ, приятелство и добра воля.

С Вашата професия вие сте пътувал много. Имал сте възможност, предполагам, да останете да работите и на други места по света, може би и при по-добри условия, но вие се връщате всеки път тук. Защо?

Имал съм много възможности. Веднага след 90-те години имах предложение от Шел Ойл, за добре платена работа в Колумбия, където бях на специализация една година. Носталгията по България ме накара да се върна и заварих мрак и немотия. В университета даже ми бяха махнали бюрото, защото през онези години който заминеше, не се връщаше. Беше такова времето, но аз останах. Трябваше да помогна на България, въпреки тежкото положение, в което я заварих. Тогава бях много по-млад, амбициозен, навън винаги щях да си намеря много добра работа, по-добре платена. Останах в България и само след година срещнах на улицата една позната, която работеше за испанците. Тя ме свърза с шефката на испанската антарктическа програма и страната ни тръгна да завоюва Ледения континент. Оттогава четвърт век сме всяка година на Антарктида. България в момента има цяло селище и работи като равен партньор с всички велики сили. Трябвало е да стане. Просто обичах България и тази обич ме накара да остана.

Понеже говорим за действия, какви ще са вашите скорошни действия оттук нататък?

Съвсем скоро отново заминавам за Антарктида. 27-мата експедиция вече е в ход, полярната ни база е открита за новия сезон и учените започнаха своите изследвания. Цялото ми пътуване ще продължи не повече от месец и половина, защото имам работа със студентите, участия в конференции и работни срещи. Антарктида е световна кауза и международна политика. Много се радвам, че има млади последователи на антарктическата идея. Продължавам да преподавам докато мога. Контактът с младите ми дава сили и енергия. В бъдеще смятам да не отида да играя шах на градинката пред Народния театър с пенсионерите, а да продължа да работя за България и за каузата, която е България в Антарктида.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@