Д а имаш приятел барман е страхотно. Човек колкото и добре да катери, колкото и добре да плува, кара сърф, колело, колкото и добре да се разхожда сред природата, накрая стига до бара.
Качвам се в колата с Христо и си мисля, че в този случай ситуацията е малко по-различна – барът не е мястото, на което приключват нещата, а откъдето започват. Всичко тръгва от идеята за нулата. 0 вредни емисии, 0 пластмаса и 0 алкохол. И преди сме си говорили, че можем да живеем много по-добре, стига просто да се замислим за отпечатъка, който оставяме след себе си. От края на Втората световна война до днес човечеството е произвело толкова пластмаса, че с нея можем да покрием цялата повърхност на Земята в плътен филм. Въздухът е мръсен и това се вижда. Вижда се колко е мръсен въздухът!
Христо забърква напитки в столичния коктейл бар “Спутник”, a заедно с останалите момчета в барманското трио 3oz създават менюта, правят обучения и предават идеите, за които си говорим, докато Христо ни приготвя едно по-различно Мохито, на хората, движещи баровете в и извън столицата. Не случайно правим интервюто точно на бара, точно преди вечерната смяна на Христо и пристигайки точно с Nissan LEAF – за да забъркаме идеята на трите нули, надявайки се, че когато извадим вредителите ще остане само чистият вкус.
Паркираме точно пред бара – електрическите автомобили спират напълно безплатно без значение от цвета на зоната, което е само допълнителен плюс към нулевите емисии, които такъв автомобил отделя и редицата приятни характеристики, като движението без никакъв шум. Оглеждаме се наоколо – вероятно само на метри от нас, в парка “Заимов”, в момента се използват, а в последствие ще бъдат изхвърлени, килограми пластмаса. Само докато говорим пред колата и разтоварваме от багажника минават пет-шест автомобила, малката уличка пред бара и междублоковите пространства са се превърнали в пъзел от ауспуси, на отсрещния “Янко Сакъзов” отровните газове умело запушват свободните пространства.
“Каква е първата ти асоциация с думата “мръсно”?” – питам още преди да сме прекрачили входа на бара. Истинската асоциация ще изскочи малко по-късно, когато коктейлът с мед, джинджифил и мента, приготвен специално, за да задоволи нуждата от енергия и свежест на всеки активен човек в града, е готов, засега достигаме само до “хората”: “Само в тях може би бих могъл да открия нещо мръсно.” – казва Христо.
“Най-елементарното нещо е, когато отидеш на пазар, да си вземеш торбичка от плат. Първо е по-яко, защото изглеждаш по-добре, а ако всеки започне да го прави, ще намалим използването на пластмаса.
„Малко е, но е значимо, ако всички го правят, постигаш много голям резултат.”
Същото е и с идеята, която развихме тук, в бара – да не използваме пластмасови сламки, а такива от паста – нещо много малко, но представи си, ако всички барове в света го правят.”
Между рафтовете с алкохол, под светлините на малките диодни лампи в салона, сред бурканчета и саксийки с подправки първо се заражда идеята, че е напълно възможно в един бар да не се използват сламки.
Причината е ясна на всички – сламките са един от пластмасовите замърсители, използвани най-много в световен мащаб, вредата от тях – унищожителна, решението – не чак толкова сложно особено ако бъде съчетано с други прости действия.
“Идеята да не се използват пластмасови сламки не идва от нас, но ние сме първите в България, които я осъществихме.
„Тръгна преди две години и в последствие решихме да заменим сламките с паста, което не е най-доброто решение по принцип, защото пастата е храна, но е по-малкото зло и работи, поне докато измислим друг вариант.”
Все пак обаче се стараем да използваме и остатъците, парчетата, които чупим от сламката, не се изхвърлят, а се дават в кухнята и се използват за готвене за персонала.”
За радост, идеята за неизползване на пластмасови сламки се прехвърля и извън пределите на този бар. В момента има още около 10 места, и то не само в София, в които може да се забележи присъствието на сламката от паста. През коктейлите и приятните разговори пък, идеята за неизползване на пластмаса и водене на по-природосъобразен начин на живот дори и в града се посажда по-лесно в съзнанията на хората.
“Най-хубавото е, че заедно – през баровете, достигаме до повече хора. Трябва да стане някаква зараза, иначе няма как.”
“Преди да започнем да използваме пастата, ние махнахме сламките и сервирахме напитките без тях. За 90% от хората това беше страшен проблем, без да знаят, че сламката може радикално да промени вкуса. Без сламка усещаш вкуса на коктейла по различен начин, долавяш по-пълно аромата на самата напитка. Всеки може да пробва да отвори голям пакет със сламки, да го помирише – ето това е мръсно!”
Христо ми подава чашата, пълна с фреш джинджифил, фреш лимон, меден сироп – основата за нашия безалкохолен коктейл. Добавя малко мента:
“Тези аромати няма как да ги усетиш през сламката, нали?”
И ако решението за премахване на сламката е първа стъпка, то има още действия, които могат да се предприемат, за да започнем всички да живеем, оставяйки по-малко следи върху природата. Дори да сме в града, ако не забравяме, че тя винаги ни заобикаля, по-лесно бихме достигнали до следващото решение “в списъка”.
“Разделното изхвърляне на боклука е друго нещо, което всички можем да правим и то е много важно. Има накъде да се върви и най-хубавото е, че тези неща се говорят. Ние вървим с бавни крачки, но има още много неща, много идеи, които можем да случим без значение дали говорим за работата в един бар, използването на многократни пазарски чанти в ежедневието или придвижването без автомобил, а с колело или електрически такъв в града.Нашият град заслужава да му обърнем малко повече внимание. Колкото повече хора допринасят за това да се живее по-добре в града, толкова по-добре ще се живее. Аз и моите колеги например, се придвижваме основно с колела в по-голямата част от годината. Бих карал и електрически автомобил.”
“За мен електрическите коли са бъдещето и ако може един ден всички караме такива автомобили това би било страхотно.”
Завършваме коктейла с прясна мента и резенче кора от лимон. Сламка от паста, за да отпиваме без парченцата от натрошения лед да възпрепятстват вкуса: “Ето, ако има натрошен лед например, е препоръчително напитката да се консумира със сламка, в другите случаи тя по-скоро пречи.”
Свежият аромат на ментата обаче, лимонът и джинджифилът, ме подсещат за втория най-често изхвърлян боклук (след фасовете) – дъвката. Конвенционалните дъвки не са биоразградими и всяка година добавят нови 250 000 тона боклук към вече произведения от човечеството. Разбира се, не е необходимо да спираме да освежаваме дъха си, за да намалим този боклук (който впрочем най-често накрая се оказва в океаните и моретата, където бива поглъщан от морските обитатели), а можем да използваме други средства. От рафтовете на най-близкия магазин или собствените ни хладилници. Такива са зърната кафе, които могат да бъдат сдъвкани, ментата и лимонът.
В един бар времето винаги минава бързо, стига ти само за да отпиеш през сламката. Времето си до вечерната смяна и безалкохолното Мохито Христо подарява на нас – за да си пийваме и припомняме, че стига само да махнем сламката и промяната вече се усеща – и във вкуса, и в отпечатъка във времето.
Съставки за коктейла:
- Фреш джинджифил
- Фреш лимон
- Мед или меден сироп
- Малко прясна мента
- Натрошен лед
- Вода
Материалът е изготвен със съдействието на бар “Спутник”. Повече за Христо Деничин и следващите изяви на барманското трио 3oz можете да научите във Фейсбук.
