Една библейска притча за талантите съдържа навременно предупреждение за пазара на злато.
В нея господарят раздава своето богатство на трима слуги.
Първият и вторият инвестират капитала си в бизнес и правят големи печалби. Третият, уплашен да не понесе загуби, заравя своя дял в земята.
Господарят хвали двамата си активни мениджъри за техните действия, но изпраща във "външната тъмнина" далечния предшественик на сегашните инвеститори в злато.
В съвременния свят голямо богатство на практика стои заровено. Цялото добито злато продължава да съществува. При сегашните цени то се оценява на около 8 трилиона долара.
Това означава, че светът придава на своите запаси от този безплоден, неизползваем актив горе-долу същата стойност, каквато на фондовите борси на Германия, Китай и Япония взети заедно.
Зашеметяващият възход на златото в последно време, последван от внезапен спад, когато цената на една тройунция се понижи между вторник и четвъртък със 160 долара, е приписван на загубата на доверие в банковата система, книжните валути, а също и на политическите лидери в индустриализираните държави.
Страхът несъмнено е фактор. Когато Рон Пол, американски политик либертарианец и ветеран критик на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР), разкри неотдавна, че неговите 10 най-големи инвестиции на борсата са все в акции на компании за добив на злато и сребро, тази новина отекна в цялата блогосфера.
Според специализирания сайт Gold and Silver Blog "Рон Пол предприе стъпки, за да се защити от катастрофалните последици, които политиката на Федералния резерв в крайна сметка ще има за стойността на американската валута.
Обикновеният американец ще бъде посъветван горещо да последва неговия пример".
Търговията със злато е слаба, а предлагането - ограничено, така че ако хората в САЩ наистина се струпат на пазара, неговата цена може да стане много по-висока.
Дали обаче жълтият метал наистина е сигурен актив, независимо от цената си?
Историята навежда на мисълта, че не е. Последният бичи пазар (оптимистичен пазар) започна през 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън сложи край на златното покритие на долара, и завърши с еуфоричен разгул 10 години по-късно.
Купуването на злато към края на неговото поскъпване се оказа катастрофално решение, тъй като жълтият метал влезе за 20 години в мечи пазар (песимистичен пазар) - период, през който реалната му цена спадна с 80%.
Преди 10 години продажбата на златните резерви на Банк ъв Ингланд от Гордън Браун беляза дъното на мечия пазар. Оттогава цената на благородния метал нарасна шест пъти.
Това е нищо в сравнение с 15-кратното поскъпване от 70-те години на 20-и век, но от друга страна е сравнимо с такива прословути примери за прекомерно покачване на борсови индекси като Nikkei през 80-те години на XX век, Nasdaq през следващото десетилетие и Shanghai Composite през периода 2004-2008 г.
При това пазарът на злато стана бичи през 70-те години във време, когато инфлацията вилнееше в целия индустриализиран свят, а държавните облигации бяха навлезли в опустошителен мечи пазар.
Златната мания бе само един аспект от по-общото пренасочване от финансови към материални активи.
Този път пазарът на държавни облигации е бичи, като доходността е на своите най-ниски равнища от няколко десетилетия, а индексът за суровини CRB е на нивото си от 2006 г. Резултатът от това разместване е, че в реални изражения бичият пазар на злато през този век вече се конкурира с треската от 70-те години на миналия.
Така че, защо точно златото? Защо човек да не се защити вместо това с инвестиции на фондовата борса?
В крайна сметка акциите на частни компании са своеобразен вид валута и тяхното предлагане не може да бъде увеличено без разрешението на акционерите. Може да бъде приведен аргументът, че акциите в САЩ все още не са евтини предвид огромните печалби, отчетени през 80-те и 90-те години на 20-и век.
Да, действително, но дори при това положение акциите са по-евтини от златото. От 1971 г. индексът S&P 500 се е повишил със 100% в реални изражения, докато благородният метал поскъпна със 700%.
Фондовите пазари, които претърпяха сериозни корекции, изглеждат по-добре. Стойността на японския индекс Topix само веднъж е била по-ниска спрямо златото - през 80-те години на 20-и век, във фазата на спукването на балона при последната златна мания.
Възможно е цените на жилищата в Съединените щати да са в подобно положение. Техният индекс Ofheo е на 10% от най-ниските си равнища спрямо златото, отчетени през 80-те години на 20-и век.
В една къща може да се живее. Акциите на компании дават дивиденти. Златото не носи нищо и следователно не може да бъде оценявано само по себе си, а единствено като мярка за оттеглянето от другите активи.
Вместо да бъде носител на стойност, то е обречено да се подчинява на една балонна динамика. Когато балоните се спукат, те обикновено връщат стойността на съответния актив на равнището от преди надуването.
През 2001 г. реалната цена на златото не бе по-висока, отколкото през 1972 г. Едно повтаряне на тази история ще докара златните бикове, подобно на третия слуга, дотам, че да "плачат и скърцат със зъби от яд".
Повече финансови новини в PariteNi.bg
