Свидетели сме на безпрецедентен скок на цените на горивата, предизвикан както от размириците в Близкия Изток, така и от редица държавни политики и глобални световни фактори.
България като отворена икономика ще пострада от шока в цените и е възможно темпът на икономически растеж, който се предвижда за тази година, да се забави.
Това прогнозираха пред БТА икономисти от неправителствени организации.
Не можем да се успокояваме, че ако в Либия нещата се стабилизират и цените отново рязко ще спаднат, коментира за БТА Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".
Пазарът на петрол реагира на всякакви затруднения в снабдяването и цените тръгват нагоре, но причини за повишаването на цените на петрола са и държавните фискални политики на САЩ и други големи икономики, заяви Богданов.
Колегата му от "Индъстри Уоч" Красен Йотов посочи, че като реакция на световната криза големите икономики са започнали да печатат пари и да увеличават бюджетните си дефицити, а това с известно забавяне се отразява в повишение на цените на всички продукти.
Това, което се случва - ръст в цените в почти всички страни, е резултат от голямото количество напечатани пари, посочи Йотов.
Ефектът действа с известно забавяне - няколко тримесечия след приключване на кризата започнахме да го усещаме в цените на суровините.
Върху скока влияят и политически събития като тези в Либия и Египет, но това влияние е краткосрочно, докато факторът фискална политика на големите икономики е определящ, смята Йотов.
Ако количеството пари е фиксирано не е възможно всички цени да растат - щом петролът поскъпва, други суровини трябва да поевтиняват, но това не се случва, напротив - коментира анализаторът.
Напротив поскъпва памук и други текстилни суровини, всички цени скачат с рекордни темпове - над 100% годишно и това се дължи на меката парична политика на големите световни икономики, заяви Йотов.
В България има шок на предлагането и понеже българската икономика няма ресурс да реагира, се увеличават цените - това вече е факт, каза Красен Йотов.
Той прогнозира, че влиянието на високите цени на суровините ще се отрази не само върху отраслите земеделие и търговия на дребно, но и върху бързорастящите експортно ориентирани отрасли на икономиката ни, които разчитат на внос на суровини.
Това ще забави и икономическия растеж на страната. Склонен съм да мисля, че ръстът на цените на суровините ще е по-висок от ръста на външното търсене и печалбата на българските производители ще намалее, а това ще забави и растежа на икономиката ни като цяло, посочи Йотов.
От няколко месеца инфлацията вече се пренася върху фирмите, а оттам и върху търговията на дребно в страната, добави той.
Събитията в Либия до голяма степен повлияха скока на цените на горивата и вероятно тези цени ще останат нестабилни известно време, но в дългосрочен план смятам, че ще се понижат, коментира за БТА Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Увеличението на цените на горивата и хранителните стоки, особено в момент, когато икономиката ни започва бавно да излиза от кризата, има особено негативен ефект за страната, смята Ганев. В момента
цени на горива и храни вървят нагоре, а доходите все още не помръдват,
отделно немалка част от хората са изгубили работата си, каза икономистът. Така по думите му много по-голяма част от средствата на българските домакинства отиват за закупуване на основни продукти и за разходи за транспорт, от което населението обеднява.
Според Ганев външнополитическите фактори и повишението на цените на всички основни продукти вече оказват влияние за забавяне на растежа на икономиката ни.
Напомпването на инфлация може и да повлияе положително на номиналния ръст на икономиката, но това не означава, че ще станем по-богати, коментира анализаторът от ИПИ.
Върху възстановяването на икономиките не само на България, но и на останалите страни от Европа, влияят и редица нерешени фундаментални проблеми като задлъжнялостта в Европа, необходимостта от защита на еврото, обезценяването на долара.
Скокът на цените при храните в световен мащаб пък се дължи както на климатични промени, така и на държавни политики на протекционизъм, а също и на стимулирането на производството на биогорива, смята Ганев.
Не е обосновано обаче нашите цени на хранителни продукти и на горива да са по-високи от европейските, заяви Ганев. Според него проблем на българската икономика е липсата на достатъчно добра конкурентна среда между участниците на пазара, както и недобре действащата съдебна система.
Не са много полезните ходове на държавата за справяне със скока в цените поне в краткосрочен план, каза Ганев. Корекция трябва да има във вътрешния пазар по отношение на защита на конкуренцията на стоките по пътя им от производителя до крайния клиент, смята той.
Пактът за финансова стабилност, предлаган от правителството, се оценява положително от икономическите анализатори от неправителствените организации. Този документ ще увеличи доверието в българската икономика и ще привлече инвеститори, смята Петър Ганев.
Има какво да се подобри в детайлите - да има конкретно правило по отношение на дълга, като той включва и държавно гарантирания дълг, както и да има по-строго и просто правило за допустимия държавен дефицит, вместо заложената сложна формула, коментира той.
Като цяло Ганев прогнозира по-бавно от заложеното от правителството излизане от кризата. Проблемите в цените на храните ще останат и през втората половина на годината, това се очаква и в световен план според прогнозата на земеделското министерство на САЩ, коментира Ганев. Красен Йотов от "Индъстри Уоч" предположи, че през тази година икономиката ни ще достигне
ръст не повече от 3%, а инфлацията ще е от порядъка на 7-8%.
Растежът до голяма степен зависи от притока на преки чуждестранни инвестиции и се надявам нивото им да се запази поне на равнището от 2010 г., заяви Йотов.
Дори по време на кризата според официалните данни имаше около 5% ръст на заплатите на годишна основа, но имаше и ръст на безработицата, така че в реално изражение доходите са останали същите или леко са намалели, коментира икономистът.
През тази година според Йотов инфлацията ще е по-висока от ръста на доходите и дори и при най-оптимистичния сценарий - ръст на заплатите отново с около 5%, пак ще има обедняване на населението.
