Въпреки световната икономическа криза и ефектите й у нас приятното прекарване на свободното време в заведения не е прекратено.
Това твърдят повечето анкетирани в национално представително проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", посветено на "излизанията вън от къщи" - посещенията на кафенета и сладкарници, кръчми, дискотеки и ресторанти.
Според резултатите, публикувани във в. "Класа", около 40% от пълнолетните българи твърдят, че посещават кафенета и сладкарници поне няколко пъти седмично, а почти всеки пети вечеря или обядва в непретенциозни пицарии, ресторанти и кръчми поне 2-3 пъти месечно.
Немалка част декларират, че по принцип ходят по заведения, макар и по-рядко - веднъж в месеца, няколко пъти годишно и т.н.
Кварталните ресторантчета и кръчми очевидно са посещавани доста често, защото са сравнително евтин и лесен заместител на домашната вечеря пред телевизора, а и българите обичат да се срещат с приятели "на маса". При посещения в такъв тип заведения българите смятат, че плащат средно до 10 лв. на човек.
По-лъскавите и скъпи ресторанти са посещавани от не повече от една трета от анкетираните. Близо два пъти и половина се различават сметките в обикновен ресторант и по-луксозно заведение, твърдят анкетираните.
60% от посещаващите заведения от всякакъв тип са на възраст до 40 години. Средният домакински доход на ходещите по заведения е с около 300 лв. по-висок от средния доход за страната.
Тричленно семейство с навици да излиза за хапване и да се види с приятели извън дома си харчи по около 230 лв. месечно за това.
Тези, които ходят на заведения, декларират среден семеен доход от поне 1250 лв. Което значи, че вероятно дават около 18% от него за този тип развлечения.
В рамките на традиционния песимизъм 32% твърдят, че кризата ще изпразни заведенията и положението ще бъде лошо, а 36% предвиждат, че по-рядко ще ходят на заведения тази година в сравнение с преди.
Изследването е направено от ББСС "Галъп интернешънъл" през първите дни на август и обхваща 995 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хил. души.
